От 100 до 5000 лева е глобата за паркиране и къмпингуване върху дюните. За това предупреждават табели, поставени от институциите, заради нерегламентираното паркиране и къмпингуване върху дюните по българското Черноморие. Такива случаи има много по северните ни плажове, където стотици туристи разполагат свободно автомобилите си, караваните и кемперите върху защитените територии.
Министърът на околната среда и водите Юлиян Попов, който е на планирана обиколка по Черноморието, решен да се справи с проблема с нерегламентираното паркиране върху дюни, коментира пред репортер на NOVA, че не си прави никакви илюзии. Подобни акции – с табели няма да накарат нарушителите да престанат да си паркират колите върху дюните. Ето защо, за да се пребори с нарушителите, Юлиян Попов смята да търси сътрудничеството и на Министерството на туризма, и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и на Министерството на вътрешните работи.
„Това ще бъде дълъг процес и на санкциониране, и на образоване, и на ангажиране на гражданското общество“, уточни екологичният министър.
Иван Начев, от групата „Приятели на Дуранкулак”, който е на обиколката заедно с министъра, обясни, че плажът „Дуранкулак Юг“, по-известен като „Космос”, както и намиращото се в непосредствена близост Дуранкулашко езеро, попадат в защитена територия, а от няколко години страдат от нашествието на наши и чужди туристи.
„Космос“ е един от най-привлекателните плажове по северното Черноморие заради тюркоазения цвят на водата и огромната си пясъчна ивица. По думите на Начев има дни, в които стотици коли паркират върху дюните, където гнездят защитени редки птици, живеещи в езерото. Преди там е имало пеликани и лебеди, които са се разхождали свободно наоколо, но сега вече те не се наблюдават, призна Начев. Той обяви, че местните жители и организации настояват това място да бъде запазено. Екологът допълни, че това е най-големият плаж на север от Албена, който е защитен и по „НАТУРА 2000“, и по Рамсарската конвенция, заедно с акваторията, но трябва да се осъществява контрол.
Друг голям проблем е липсата на информация – независимо че правилата за плажуване са ясно разписани в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие и в този за биоразнообразието. Затова именно на среща в екоинспекцията във Варна в началото на август е било взето решение за поставянето на указателни табели. Община Шабла е изпълнила своята част от ангажимента.
Кметът на Шабла Мариян Жечев, който също придружава министър Юлиян Попов по време на обиколката му, допусна, че към момента няма ефект от табелите, защото няма глобени хора. Той изрази мнение, че сигнали за нарушителите трябва да се подават директно към Районното управление в Каварна, за да могат хората, които работят там, своевременно да предприемат необходимите действия.
Жечев набеляза и друг проблем – пътят в Крапец. Той на практика съществува, но в картите е обозначен като дюни. Жечев подчерта, че тъй като няма осигурен достъп до плажа и няма къде да се паркира, колите спират на пътя, който е директно на пясъка. Той е категоричен, че това трябва да бъде променено и пътят трябва да бъде картиран.
Картографирането, от своя страна, е изключително важно, защото без него наказателните постановления на полицията падат в съда.
Необходимо е и наредбата, която ще регламентира дивото къмпингуване, да влезе в сила. Тя е написана още през 2019 г., търпи неколкократни промени, които предизвикваха бурни дебати в Народното събрание, но тя все още не е факт.
Екоминистърът обясни, че принципно не е против дивото къмпингуване, но за да бъде то възможно, трябва стриктен контрол. А ако той няма как да бъде извършен, е по-добре дивото къмпингуване да бъде забранено, смята Юлиян Попов. Ето защо по отношение на този тип туризъм министърът разчита на съвместната работа с граждански организации и с други институции.
Екологичният министър добави и че екип на неговото ведомство вече е направило собствено проучване на състоянието на дюните в Крапец. От него става ясно, че те са ценни не само заради флората, но и заради фауната в тях. Добрата новина е, че нарушените дюни имат способността да се самовъзстановят за няколко години, стига хората да не пречат на процеса.
Венемира Мачева
