Министър Вътев посочи голямата грешка на протестиращите фермери

тристепенна модулация, Земеделският министър Кирил Вътев след Консултативен съвет по овощарство и зеленчукопроизводство

Голямата грешка на протестиращите фермери е, че те не разглеждат какво са получили като сума за годината, а разглеждат всяка ставка сама за себе си и тя им изглежда малка.

Това посочи земеделският министър Кирил Вътев в интервю за БНР, представяйки данни, според които броят на земеделските стопани в животновъдството, които са подпомогнати от държавата, е удвоен. Не на последно място и броят на закланите животни за 2022 г. е по-голям от броя на закланите през 2023 година.

Според Вътев основната претенция на протестиращите животновъди е да се наруши европейският регламент за “помощта по Украйна”, т.е. за компенсациите, които се получават заради войната в Украйна, но за която има определени условия. Става въпрос за еднократна помощ до 250 000 евро, която обаче се отпуска от държавния бюджет. По думите на Вътев, като закръгли бройката, става ясно, че 90 стопанства още през 2022 г. са достигнали допустимия таван от 250 000 евро и са получили държавната помощ. Сега обаче те са недоволни, че за 2023 година не са получили нищо, но всъщност те са получили парите веднага – още в самото начало на мярката, обясни земеделският министър.

За 2023 г. с плащанията, които предстоят през декември, земеделските стопани в България ще получат малко над 3 млрд. лева обща сума, обяви още Кирил Вътев. Той обаче бе категоричен, че когато разговорът е концентриран само върху субсидиите, не се говори за онова, което трябва да се случи в българското земеделие, а именно – да се постигне висока производителност, за да може българските стопани да са конкурентни на пазара.

По отношение на другата наболяла тема от седмицата – твърденията, че в средносрочната прогноза на държавния бюджет за 2025 г. е заложена продажба на земя от Държавния поземлен фонд, Кирил Вътев заяви категорично, че такава няма да има. По повод на скандала той разказа следното:

“Получих запитване по имейл от заместник-министъра на финансите Георги Клисурски. Запитването беше какво би се случило, ако се продаде земя от Държавния поземлен фонд на едикаква си стойност. Ние сметнахме, че при цените, на които би могла да се продаде тази земя, прави 700 000 декара. Тези 700 000 дка от години насам се отдават чрез търг под аренда и носят годишно 90 млн. лева на Министерството на земеделието. Ако тази земя се продаде, за по-малко от 4 години сумата 340 млн. лева ще е по-малка от полученото от аренда, т.е. не е рентабилно и не е изгодно да бъде продадена. Ние сме написали икономическа обосновка, че сме против да бъде продадена земя. Емоционалната, чисто политическата обосновка – не мисля, че ще срещнете министър на земеделието, който ще се съгласи да се продава земя от Държавния поземлен фонд“, обясни земеделският министър.
Министърът уточни, че сумата от 340 млн. лева за 2025 г., която съвпада със стойността на земята, е в графа “Други приходи”, а такива приходи могат да се направят от много неща – примерно от въвеждащия се сега патентен данък за диворастящи гъби и трюфели.

Според министър Вътев от този патентен данък ще се събере солидна сума. Освен това пари ще влязат в хазната и когато се възобнови дезинфекцията на “Капитан Андреево”.

“Има откъде да се събират други приходи и то не за сметка на земеделските стопани, а чрез въвеждане на регулация”, обобщи министър Вътев.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли парламентарните избори от 27 октомври да бъдат касирани?

Подкаст