Свръх-щедрата политика на „Бенк ъф Джъпен“ подбива статуса на японската йена като традиционно убежище при кризи от поне две години насам. Реакцията на валутата на земетресението в Япония на 1 януари 2024-а обаче предполага още по-голям проблем за предпочитания навремето спасителен актив.
През последните години йената по правило се засилваше след новините за войни или природни бедствия, какъвто беше случаят и след земетресението и последвалите цунами през 2011-а, заради спекулациите, че японските инвеститори ще продават задграничните си активи и ще прехвърлят средствата от тях в страната си.
Японската парична единица скочи с почти 9% спрямо щатския долар през седемте дни след смъртоносното природно бедствие, поразило централната част на страната на Нова година, след което се понижи с около 3 процента. Ключовата разлика днес обаче е, че японските компании са разширили задграничната си дейност, при което директните чуждестранни инвестиции надвишават вложенията във финансови инструменти като акции и облигации от 2014-а насам.
Главният стратег на „Сумитомо Мицуи бенкинг корп.“ в Токио – Дайсуке Уно – обяснява, че „финансовите активи са ликвидни и могат да се продават за репатриране на пари, но компаниите не могат да затворят задграничните си предприятия“. Той не смята, че „с отслабването на японската икономическа мощ инвеститорите биха купували йени като спасително убежище“.
Директните задгранични инвестиции са имали 57% дял от нетната японска инвестиционна позиция през третото тримесечие на 2023-а срещу едва 20% в края на 2010-а, по данни на МВФ. През същия период портфейлните вложения са намалели от 46 на 22 процента.
Японската валута се предлагаше за 145.85 йени за един долар в 17.06 ч. българско време на 15 януари.
