Правителството предложи да отпаднат таксите за обучение на студенти и докторанти в държавните висши училища, приети по държавна поръчка. Мярката ще струва на бюджета около 120-150 млн. лв. годишно и вече е одобрена от финансовия министър Асен Василев. Идеята е повече от добра, но… проблемът ще си остане. Защото студентската такса у нас не е толкова голямо главоболие, колкото е нереформираната система за висше образование, бълваща хора с по три-четири магистратури, но без грам реални знания и без никакво приложение на пазара на труда.
Премиерът Николай Денков обясни в понеделник (29 януари), че основната цел е да се подобри достъпа до образование на тези студенти, които идват от по-ниски социални слоеве, от малки населени места и които имат затруднения. Той посочи, че тези мерки трябва да бъдат допълнени с по-стриктно спазване на критериите за качество. Идеята е с отпадането на таксите за докторанти, например, повече млади хора да предпочетат
да се развиват в сферата на науката и да градят академична кариера.
„Основното е да сме сигурни, че няма умно дете, младеж в България, който иска да учи в университета и не може да го направи, защото трябва да плаща такси“, обясни премиерът Николай Денков и допълни, че средствата са осигурени още от втория семестър на тази академична година.
Според статистиката, през 2022-2023 г. в държавните висши училища са записани общо 188 194 студенти. Подобна е бройката и за учебната 2023-2024 година.
В момента
средната таксата в държавни висши училища е 1050 лева.
В Софийския университет „Свети Климент Охридски“ годишната такса за студенти, приети по държавна поръчка в специалност „Право“, е 800 лева. В Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ тази такса за студенти първи курс е 1100 лв. и намалява за всяка следваща година. За специалност „Психология“ и в двата университета таксата е 600 лева. Други специалности пък са изцяло освободени от заплащане.
Мярката следва практиката в много европейски държави, които вече са въвели безплатно обучение. Това, че се изисква подобряване на качеството също е чудесно, но как да се случи това като десетки висши училища са готови да приемат всеки, който си е направил труда да подаде документи? А дори и Софийският университет, който единствен влиза Топ 1000 на световните университети, организира
по три-четири класирания, за да запълни свободните бройки?
Резултатът от този „масов лов“ на студенти е повече от потресен – бая сериозна част от хората, които попадат във висшите учебни заведения, са полуграмотни. А на преподавателите все по-често им се налага да поправят правописни грешки, вместо да търсят оригинални идеи.
Ако системата на висше образование се подобри, така че студентите да учат по съвременни учебни програми и да са конкурентоспособни на трудовия пазара, тогава – независимо от цената – напливът към университетите ще е голям. Другият плюс е, че
инвестицията винаги се изплаща по-късно
– с намиране на добре платена работа. Това е доказаният модел по света.
Другият момент е, че държавата трябва да инвестира, като направи безплатни специалностите, където липсват кадри на пазара на труда, например – лекари и инженери. А не да плаща за специалности, които гарантират на студентите, че след дипломирането си ще са безработни, защото трудовия пазар е залят с такива „специалисти“.
Твърде много хора се ориентират
към специалности от типа „копаене на плитки кладенци“,
които са лесни за завършване, но са абсолютно ненужни. Това е причината пазарът да е пренселен от хора с по няколко магистратури, които не могат да правят нищо конкретно. Те обаче си искат висококвалифицираната работа и достойната висока заплата, а като не им се отвори парашута – започват да се тръшкат из социалните мрежи. Главно в посока, че държава, в която продавачките във веригите на „Билла“, „Лидл“, „Фантастико“ и „Метро“ взимат по 2000 лева стартова заплата, си е… ненормална държава.
Колкото до по-бедните студенти,
те и сега имат право на стипендия, а много от тях и работят.
Практиката показва, че на който му се учи, прави всичко възможно, за да го направи. Така че стъпката на правителството е добра, но може би трябваше да се започне от реформа на висшето образование с акцент върху приложимостта му, а после всичко останало.
