Протестите на фермери в цяла Европа не стряскат Брюксел

фермерски протест фермери селскостопански производители германия берлин

Фермери блокираха рано сутринта в четвъртък периметъра около Европейския парламент в Брюксел. Те настояват за подкрепа заради строгите правила по Зелената сделка и загубите заради безмитния внос от Украйна. Целта им е да окажат натиск върху срещата на лидерите на блока, които се събират извънредно заради пакета с помощ от 50 млрд. евро за Украйна, и най-после да обърнат внимание на сектора. Европейската комисия като че ли се опитва да успокои гнева на фермерите, но но или не иска, или не може да се захване сериозно с проблема.

Ако протестират само българските фермери, у нас удобно се твърди, че го правят заради щедрите евросубсидии, за да си купят Майбаси. Сега обаче протестират земеделски производители от цяла Европа и може би за всички вече е очевидно, че има някакъв проблем. Само във Франция има най-малко 120 блокади, в които участват хиляди земеделски производители. Едва ли всички искат скъпи коли. Прблемът не е геополитически,

няма нищо общо нито с Украйна, нито с Путин и Съединените щати,

а си наш – европейски. И той е, че години се пробутват амбициозни и добрезвучащи, но скъпи и трудно приложими политики за земеделие, които изглеждат добре на хартия, но не и на полето. Освен това се раздаваха многомилиардни субсидии без контрол, което повече деморализира стопаните, отколкото да им послужи.

От началото на годината хиляди трактори излязоха по улиците във Франция, Германия, Румъния, Полша и Литва. Тази седмица протестите се разпространиха в Белгия и Италия, а този месец са планирани регионални демонстрации в Испания и Португалия.

Българските фермери също обявиха, че са в протестна готовност. Председателят на Асоциацията на зърнопроизводителите обяви в четвъртък, че  до този момент е имало две срещи между фермерите и министър-председателя и министъра на земеделието. Третата среща е насрочена за неделя и ако на нея няма резултат,

протестната готовност ще премине в ефективни действия.

В опит да облекчи напрежението, Европейската комисия предложи в сряда удължаване с една година на някои от правилата на Общата селскостопанска политика относно угарите и въведе защитни механизми за ограничаване на вноса на определени храни от Украйна. На 3 май миналата година по настояване на България, Румъния, Унгария, Полша и Словакия бе въведена забрана за влизане на четири типа украински зърнени стоки на пазарите на тези страни. Причината бяха твърдения за големи количества слънчоглед, внесен на този пазар. Забраната отпадна през есента.

Сега Европейската комисия

ще удължи с още една година безмитния внос

и квотите за украинския износ, но ще въведе т.нар. “аварийна спирачка”, която ще спира вноса при свръхколичества. Засега се предвижда мярката да действа за внос на яйца, пилешко месо и захар. Само че и досега ЕК твърдеше, че от украинска страна се контролира процесът, но се видя, че не е вярно. Явно протестите не стряскат особено много еврочиновниците в Брюксел, нито водещите политици там, на които им остават броени месеци до края на мандата. Евроизборите ще се проведат в началото на юни, а социолозите предричат възход на популистите и крайнодесните. Това неприятно развитие със сигурност е резултат от нерационалната и често неразбираема политика на Брюксел.

Другата отстъпка е, че Комисията ще предложи отмяна за една година на

изискването за задължително оставяне на земеделска земя за угар.

Условието за субсидии е фермерите да спазват набор от стандарти, които според Брюксел са полезни за околната среда и климата. Този принцип, наричан “обвързана подкрепа”, се прилага за близо 90% от използваната земеделска площ.

Стандартът изисква отделяне на минимален дял от обработваема земя за непродуктивни площи, най-често земя за угар, запазване или засаждане на живи плетове и дървета в нивите. Фермите с по-малко от 10 хектара обработваема земя обикновено са освободени от това задължение. Сега ЕК препоръчва това изключение да важи за всички земеделски стопани. Ще отпадне и изискването производителите на азотфиксиращи култури (като леща, грах или фавас)

да държат под угар 4% от обработваема си земя,

а стопаните, отглеждащи междинни култури за фураж – 7% незасята обработваема земя.

Селскостопанската политика на блока не бива да се прави на парче, защото е жизненоважна и скъпа. Климатичните политики също са жизненоважни и скъпи, затова трябва да се помисли как двете да не си пречат, а и приетите закони да са приложими и да не водят до зависимост от внос на храни от трети страни.

Амбициозната политика има смисъл, ако има не нанася сериозни щети на икономиката и не удря по стандарта и поминъка на хората. В противен случай освен напълно безсмислена, е и вредна.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Как смятате, промените по бул. "Витоша" и бул."Патриарх Евтимий" ще подобрят ли организацията на движението в центъра на София?

Подкаст