Миналата седмица група младежи нападнаха в центъра на София четирима пакистанци с британски паспорти – студенти по медицина. Ден по-рано пък чужденци нападнаха момче което защитило момиче, което мигрантите закачали. А ден по-късно в столичния квартал „Овча Купел“ бе организиран протест срещу центъра за настаняване на мигранти в района. Организатор се оказа Борислав Тодоров – неуспял кандидат за кмет на квартала, издигнат от ГЕРБ. Тези инциденти предизвикаха силен политически отзвук, но… какво от това?
Преди евроизборите през юни всички партии се опитват да покажат, че са особено загрижени за мира и реда в страната. Лидерите на ГЕРБ и ДПС Бойко Борисов и Делян Пеевски внесоха законодателни промени, които целят да подсилят МВР в охраната на границата и на бежанските центрове. Браншовите организации на собствениците на заведения пък поискаха срещи, както с полицейските началници, така и с кмета на София.
БСП, „Възраждане“ и „Има такъв народ“ твърдят, че
България е залята от безчинстващи мигранти
и затова на българските граждани им се налага да вземат закона в свои ръце. Те обвиняват управляващите, че мигранти-престъпници са върнати у нас заедно с други бежанци по Дъблинското споразумение.
„В София се събират с групички, препречват пътя на някого, провокират хората, и чакат някого да отговори на провокацията. Лицата, търсещи закрила, се разхождат с тръби и ножове. Това, че тези инциденти не са регистрирани, не значи, че не съществуват.“, твърдят от „Възраждане“.
Министърът на вътрешните работи Калин Стоянов обясни пред депутатите в сряда, че в България не са влизали осъдени мигранти, а проблеми със сигурността на гражданите няма.
„Обстановката с нелегалната миграция по границите на България, както и във вътрешността на страната, никога не е била толкова спокойна“, обяви той пред депутатите.
Инцидентите от миналата седмица обаче повдигнаха въпроса
къде да бъдат разположени бежанските центрове – в градовете или извън тях?
Председателката на Държавна агенция за бежанците Мариана Тошева съобщи, че сградата в „Овча купел“ е силно амортизирана, затова има нужда центърът да бъде затворен, а хората преместени. ГЕРБ избързаха да излязат с предложение, че центровете за настаняване на мигранти трябва да се изместят извън населените места.
Депутатът от ГЕРБ Маноил Манев, който оглавява парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, обяви в сряда, че партията предлага да се обсъди с другите страни-членки на ЕС дали в гранични държави като България въобще трябва да съществуват открити центрове, които позволяват на обитателите си свободно да ги напускат. Както и да се преразгледат правилата за т.нар. външни адреси, при които мигранти могат да се настаняват в частни квартири, извън центровете.
Експерти обаче твърдят, че това не е добро решение, защото
в големите градове има повече полиция,
докато в десетки общини един полицай отговаря най-малко за две-три села. И поради тази причина едва ли центровете ще бъдат изнесени в „най-дълбоката и глуха провинция“. Така че вместо да се прелива от пусто в празно, ще е по-добре т. нар. отговорни фактори да вземат и да свършат нещо наистина полезно.
Тошева призна, че има затруднения в охраната на центровете за настаняване, за които отговаря нейната агенция и смята, че ще е доста ефективно те да се охраняват от служители на МВР.
Частните фирми, които досега извършват охраната, използват служители – понякога и около 75-76 годишни – които едва ли ще респектират някого. Особено младите мъже, обитаващи охранявания от тях бежански център.
Освен в пенсионна възраст, охранителите са и недостатъчно на брой. Например –
центърът в Харманли разполага с 36 човека,
които трябва да отговарят за… 1600 настанени.
Парите за агенцията също са малко. За тази година са поискали 22.5 млн. лв., но им е определен бюджет от 11.7 млн. лв., от които над 7 милиона отиват за заплати.
Шефката на агенцията обясни, че след като получат статут, бежанците могат да напуснат центровете и те по никакъв начин не следят какво става с тях след това. 435 лица са излезли от техните центрове миналата година и никой не следи какво се случва с тях. Причината за това е, че липсва интеграционна програма, която да ги поеме, както имат всички други страни от Европейския съюз.
Това са реалните проблеми и се чакат разумни, реални решения. Вместо да се захванат с работа обаче, партиите продължават да разтягат темата като дъвка с надеждата избирателите за пореден път да им се вържат.
