Една година след банковата криза, потопила “Креди Сюис”, оторизираните органи на глобуса, както и швейцарските власти, все още обмислят как да се справят с уязвимостта на кредитните институции. Американците спасяваха регионални банки, пострадали от колапса на малко известния финансист на Силициевата долина SVB през март 2023-а. А швейцарския кабинет спонсорира спасителна акция за втората по големина банка на Швейцария, погълната от по-големия си местен конкурент “Ю Би Ес груп”, в резултат на която се роди национален мастодонт.
Регулатори и законодатели обаче едва започват да работят по схеми за по-добра реакция на масовите тегления на депозити от кредиторите и евентуално за предоставяне на по-лесен достъп на пострадалите до спешна ликвидност. В този смисъл швейцарските власти трябва да затегнат банковия надзор предвид риска, че евентуален фалит на “Ю Би Ес”, която вече е една от най-големите банки в света, ще застраши цялата финансова система.
“Банковата система не е по-сигурна”, коментира професорката от Станфордския колеж по бизнес Анат Адмати, която е и един от авторите на книгата “Новите дрехи на банкерите: какво не е наред с банките и как да се справим с това”. Според нея глобалните кредитори могат да нанесат сериозни поражения.
Въведените след финансовата криза от 2008-а нормативи не направиха почти нищо, за да предотвратят миналогодишния банков крах от двете страни на Атлантическия океан след като клиентите започнаха да теглят спестяванията си от банките с безпрецедентна скорост. Една от ключовите слабости, лъснала през 2023-а, беше, че изискванията за банковата ликвидност се оказаха недостатъчни. Ако се върнем на “Креди Сюис” – депозити за милиарди долари бяха източени в рамките на няколко дни, което изчерпа смятания за напълно достатъчен кешов буфер.
Коефициентът за ликвидност, който влезе в обращение след финансовата криза от 2008-а, се превърна в ключов индикатор за способността на кредиторите да посрещат кешовите тегления. Той изисква от банките да държат достатъчно активи, които могат да се трансформират бързо в налични средства, за да могат финансовите компании да оцелеят при значителен финансов стрес за период от 30 дни.
Европейските регулатори дебатират дали да скъсят периода на този “акутен стрес”, примерно – до една или две седмици, твърдят добре информирани източници. Тази мярка отговаря на призивите на Майкъл Сю – изпълняващия длъжността председател на Службата за валутен контрол на Съединените щати, който също иска нов коефициант, покриващ пет-дневен стресов интервал.
Ако подобни инициативи влязат в сила, “кредиторите ще трябва да поддържат високи равнища на ликвидни активи и да вкарват повече пари в централните банки”, посочва Андре Портила – управляващ директор на управлението по регулаторни въпроси на Института по международни финанси. Което ще направи финансирането по-скъпо.
Сериозни и обхватни промени в Европа вероятно ще има през идната година защото банките все още не са приключили с окончателното прилагане на следкризисните финансови наредби – “Базел III”, изискващи заделянето на повече средства, твърди запознато с темата лице. Тревогите, че евентуално повторение на масово теглене на пари може да застраши и друг кредитор, принуждава Европейската централна банка да засилва контрола върху ликвидните буфери на отделни институции, допълва друг добре информиран източник.
В Швейцария регулаторният дебат се съсредоточава върху опцията за широк достъп до спешно кредитиране. Когато се теглят заеми от централните банки кредиторите трябва да предоставят определени активи като обезпечение – лесни за оценяване и за бърза продажба на финансовите пазари. Това защитава данъкоплатците, ако дадена банка не успее да погаси задълженията си.
В случая с “Креди Сюис” безпрецедентният отлив на депозити е довело до изчерпване на ценните книжа на кредитната институция, които тя е трябвало да внесе като гаранция в Националната банка на Швейцария. Което принуди последната да предложи кеш на борещия се за оцеляване кредитор без обезпечение.
Група от експерти призовават швейцарските централни банкери да започнат да приемат по-широк кръг от активи, включително корпоративни кредити и заеми, тарантирани с ценни книжа.