Година след “Креди Сюис” Швейцария все още има проблеми

Година след "Креди Сюис" Швейцария все още има проблеми

Една година след банковата криза, потопила “Креди Сюис”, оторизираните органи на глобуса, както и швейцарските власти, все още обмислят как да се справят с уязвимостта на кредитните институции. Американците спасяваха регионални банки, пострадали от колапса на малко известния финансист на Силициевата долина SVB през март 2023-а. А швейцарския кабинет спонсорира спасителна акция за втората по големина банка на Швейцария, погълната от по-големия си местен конкурент “Ю Би Ес груп”, в резултат на която се роди национален мастодонт.

Регулатори и законодатели обаче едва започват да работят по схеми за по-добра реакция на масовите тегления на депозити от кредиторите и евентуално за предоставяне на по-лесен достъп на пострадалите до спешна ликвидност. В този смисъл швейцарските власти трябва да затегнат банковия надзор предвид риска, че евентуален фалит на “Ю Би Ес”, която вече е една от най-големите банки в света, ще застраши цялата финансова система.

“Банковата система не е по-сигурна”, коментира професорката от Станфордския колеж по бизнес Анат Адмати, която е и един от авторите на книгата “Новите дрехи на банкерите: какво не е наред с банките и как да се справим с това”. Според нея глобалните кредитори могат да нанесат сериозни поражения.

Въведените след финансовата криза от 2008-а нормативи не направиха почти нищо, за да предотвратят миналогодишния банков крах от двете страни на Атлантическия океан след като клиентите започнаха да теглят спестяванията си от банките с безпрецедентна скорост. Една от ключовите слабости, лъснала през 2023-а, беше, че изискванията за банковата ликвидност се оказаха недостатъчни. Ако се върнем на “Креди Сюис” – депозити за милиарди долари бяха източени в рамките на няколко дни, което изчерпа смятания за напълно достатъчен кешов буфер.

Коефициентът за ликвидност, който влезе в обращение след финансовата криза от 2008-а, се превърна в ключов индикатор за способността на кредиторите да посрещат кешовите тегления. Той изисква от банките да държат достатъчно активи, които могат да се трансформират бързо в налични средства, за да могат финансовите компании да оцелеят при значителен финансов стрес за период от 30 дни.

Европейските регулатори дебатират дали да скъсят периода на този “акутен стрес”, примерно – до една или две седмици, твърдят добре информирани източници. Тази мярка отговаря на призивите на Майкъл Сю – изпълняващия длъжността председател на Службата за валутен контрол на Съединените щати, който също иска нов коефициант, покриващ пет-дневен стресов интервал.

Ако подобни инициативи влязат в сила, “кредиторите ще трябва да поддържат високи равнища на ликвидни активи и да вкарват повече пари в централните банки”, посочва Андре Портила – управляващ директор на управлението по регулаторни въпроси на Института по международни финанси. Което ще направи финансирането по-скъпо.

Сериозни и обхватни промени в Европа вероятно ще има през идната година защото банките все още не са приключили с окончателното прилагане на следкризисните финансови наредби – “Базел III”, изискващи заделянето на повече средства, твърди запознато с темата лице. Тревогите, че евентуално повторение на масово теглене на пари може да застраши и друг кредитор, принуждава Европейската централна банка да засилва контрола върху ликвидните буфери на отделни институции, допълва друг добре информиран източник.

В Швейцария регулаторният дебат се съсредоточава върху опцията за широк достъп до спешно кредитиране. Когато се теглят заеми от централните банки кредиторите трябва да предоставят определени активи като обезпечение – лесни за оценяване и за бърза продажба на финансовите пазари. Това защитава данъкоплатците, ако дадена банка не успее да погаси задълженията си.

В случая с “Креди Сюис” безпрецедентният отлив на депозити е довело до изчерпване на ценните книжа на кредитната институция, които тя е трябвало да внесе като гаранция в Националната банка на Швейцария. Което принуди последната да предложи кеш на борещия се за оцеляване кредитор без обезпечение.

Група от експерти призовават швейцарските централни банкери да започнат да приемат по-широк кръг от активи, включително корпоративни кредити и заеми, тарантирани с ценни книжа.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст