Лежал си волът на сянка. Едно врабче кацнало на гърба му и взело да го пощи. Пляскало с крилца, чуруликало, а накрая му писнало и заплашило “пациента” си: „Воле, като не ми обръщаш никакво внимание, аз пък си отлитам!”
Волът разтърсил глава и отвърнал равнодушно: „Нито съм забелязал кога си дошло, нито пък ме интересува кога си отиваш!”
Горе-долу така протече и разговорът с Международния валутен фонд по отношение на данъчното облагане у нас. Вашингтонци за пореден път поставиха въпроса да премахнем плоския данък и да преминем към прогресивна данъчна скала, но… и тяхното чуруликане се оказа напразно. Защото и финансовият министър, и нашите видни икономисти отговориха в един глас, че десятъкът ще си остане.
До тук с грубия фискализъм на МВФ и амбицията му да уеднакви данъчните системи на де що има различни държави по света. Лошото е, че никой не иска да прегърне идеята
по примера на ниския данък да се орежат и осигуровките.
А те са най-високият налог в България – близо една трета от брутната заплата. Освен че това е висока тежест върху пазара на труда и доходите, високите ставки създават огромни стимули за укриване на доходи и и раздуват сивата икономика.
„Време е за сериозно намаление на осигуровките, поне наполовина, и това може да се случи още от 1 януари 2025 г.?”, каза за пореден път Георги Ангелов, старши икономист на Институт „Отворено общество – София”.
Такова рязко намаление
ще ограничи стимулите за укриване на доходи
и ще изсветли голяма част от сивата икономика, обясни той.
Отделно, увеличеният нетен доход на работещите и бизнеса ще има положителен ефект върху икономиката и заетостта. Това, заедно с мерките за повишена събираемостта и оптимизирането на неефективните държавни разходи,
ще позволи на бюджета да „преглътне“ реформата
без нужда от дефицити и дългове, обясни той.
Водещите икономисти са на мнение, че по-ниските осигурителни ставки водят до по-висока събираемост. Това е така по чисто икономически причини – средствата, необходими за плащане на осигуровките по закон, стават по-малко от цената на риска от сивата икономика и легалните данъчни трикове, за които се изискват… много пари за вещи счетоводители.
Загубите на бюджета от “сивата” политика “Заплати в плик” никак не са за пренебрегване. Според изчисленията на Дирекция “Управление на риска“ в НАП, по време на прогресивния данък (до 2998 г.), въпросните загуби са били в размер на около 500 млн. лв. годишно. След въвеждането на плоския данък от правителството на Сергей Станишев (2005-2009), щетата е “пада” с около 200 млн. лв. на година, но пак си остава обезпокоително висока.
Най-рисковите сектори, в които
практиката трудовите възнаграждения да се плащат под масата,
продължава да е като хронично заболяване, са няколко – търговия на едро и дребно, строителство, хотелиерство и ресторантьорство.
Най-губещи в цялата ситуация са служителите, които се осигуряват на по-нисък от реалния размер на заплатата си и по този начин се лишават от редица осигурителни права.
Легалните трикове за избягване на осигурителните вноски не са никак малко.
Първата широко използвана възможност е ограничаването на сумите по трудовите договори за сметка на доплащания чрез граждански договори, тъй като вноската за тях е по-ниска.
По този начин се спестяват вноските за общо заболяване, фонд ПКБ и трудова злополука (общо 7.7 на сто). Освен това, доходът на облаганото лице по този тип договори се намалява с направените от него нормативно признатите разходи, които обичайно са 35 процента. Резултатът е, че
общата осигурителна тежест намалява почти наполовина.
Без да се смята ефектът от това, че работодателят се разтоварва и от здравната вноска, която по гражданските договори е изцяло за сметка на изпълнителя.
Осигуровки не се дължат и върху повечето непарични плащания към служителите – с изключение на някои социални разходи. Консултантите по управление на персонала твърдят, че допълнителните екстри, като карти за градски транспорт, поемане на разходи за мобилни телефони, за обучение и преквалификация се приемат изключително ласкаво от работниците.
Неудобството за работодателя в случая е, че
отчитането на разходите става много по-трудно.
Друг недостатък са еднократните данъци върху разходи за коли или за представителни цели в случаите, когато работодателят поема подобни разходи на служителя си.
Договори за външни услуги – ремонти и др. подобни, е по-добре да се сключват с лица, регистрирани като занаятчии или упражняващи свободна професия, тъй като те сами се осигуряват.
Няма
вноска за социалното осигуряване върху доходите от права и от собственост.
Такива са случаите с преотстъпването на авторски права, както и с доходите от наеми на движимо и недвижимо имущество, франчайзинг (преотстъпването на правата върху даден бизнес, напр. “Макдоналдс”) и други.
Върху тези доходи обаче се плаща здравна вноска, ако получателят им не е осигурен на друго основание (например по трудов договор). В някои разпореждания на НОИ дори се твърди, че това във всички случаи се отнася и за авторските и лицензионните възнаграждения.
Върху доброволните застраховки и осигуровки също не се плащат осигурителни вноски, въпреки че когато се изтеглят, по тях се дължи данък общ доход в размер на 20%, който е еднократен. Напъните за данъчно регулиране на тези плащания (в това число с еднократен данък за сметка на работодателя) засега не са успешни.
Други доходи, върху които няма осигуровка, са
дивидентите от акции, ликвидационните дялове, неустойките,
командировъчните, доходите от продажба на акции и имущество и други.
Плащането на сумите по граждански договори, отработени за един по-продължителен период, но платени като едномесечно възнаграждение, също е форма за избягване на осигурителната тежест.
Друг начин легално да се избегне плащането на данъци и осигуровки, който се използва от много висши служители и собственици на частни фирми, е твърде прост –
да се потърси услужлива офшорна компания.
В този случай между нея и шефовете на българското дружество се сключва договор за консултантски услуги. Парите на фирмения шеф се трупат в офшорната зона, а той се издължава на българската хазна като най-обикновен бедняк.
Един случай е направо анекдотичен. Чужденец работи в България четири-пет години. И решава въпроса по много лесен начин: получава в родината си заплатата и бонусите, които му се полагат за работата му в България, а тук се осигурява върху минимална заплата.
