Денят на Тракия е символ на борбата за свобода и готовността за саможертва

Балканска-война-линията-Мидия–Енос Ден на Тракия

На 26 март честваме Деня на Тракия. Той е символ на борбата за свобода и готовността за саможертва.

Съюзът на тракийските дружества в България, Тракийският научен институт, Столична община и Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва организират днес честване за Деня на Тракия. В 10:30 ч. ще има заупокойна молитва в храм „Св. Николай Софийски-Нови“, в 11:00 ч. – поднасяне на венци и цветя пред паметника на Екзарх Антим I, а в 11:15 ч. – възпоменателна церемония пред мемориала на одринци. 

На този ден честваме подвига на българските воини, спечелили битката край Одрин и из тракийските полета, както и почитта и паметта към хилядите българи – тракийски бежанци, намерили подслон в пределите на България и запазили родовата си памет.  От 20-те години на ХХ век тракийските дружества, армията, църквата и българската културна общественост честват Деня на победата край Одрин. От 2006 година този ден е признат официално и от българското правителство за Ден на Тракия.

Чества се като годишнина от 26 март 1913 г. – деня, в който е превзета Одринската крепост

от Втора българска армия през Балканската война (1912-1913 г.). Съюзниците – български и сръбски войски, са под общото командване на ген. Никола Иванов, а решителният пробив на източния сектор от крепостта е извършен под командването на ген. Георги Вазов, брат на поета Иван Вазов и генерал Владимир Вазов.

Обсадата е известна с някои от първите случаи в света на действие на бойна авиация. Пленени са 14 турски генерали, 2000 офицери, 50 000 войници, 413 оръдия, 46 тежки картечници, 90 000 снаряда, 12 000 000 патрона и друго имущество. Българите губят в атаката 1316 убити и 6329 ранени. Тази решителна победа довела до края на Балканската война.

Победата донася свободата на тракийските българи, останали под османско владичество.

Атаката започва на 24 март 1913 година. За две денонощия българската армия разкъсва огражденията, пробива фронтовата линия при Айвазбаба, Айджиоглу и други фортове и превзема считаната дотогава за непревземаема военна крепост.

Крепостта е превзета от Втора българска армия под командването на генерал-лейтенант Никола Иванов.

По случай превземането на Одрин, в поздравителната заповед от 26 март 1913 г. до войските на източния сектор, генерал Георги Вазов заявява: “Офицери, подофицери и войници … вие покрихте България със слава, а нашата армия с лавров венец. Светът има да се чуди на вас, доблестните синове на България, че можахте за 30 часа да превземете една от най-силните крепости. Гордея се, че съм ваш началник. Гордея се, че съм българин.”

Командващият Втора българска армия генерал Никола Иванов пише в спомените си: “Така се извърши превземането с открита атака Одринската крепост, че учуди военните среди, издигна името на България и прослави българското войнство по всички части на света.”

Превземането на Одрин е последният решителен удар срещу Османската империя,

който довежда до края на Балканската война. Обсадата и щурмът от 24-26 март струват на победителите общо 18 282 жертви (убити, умрели, ранени, безследно изчезнали), повечето от които българи. 

На 12 април е подписано примирие, а на 30 май 1913 г. и Лондонският мирен договор. Българите обаче владеят града само четири месеца. Избухването на Междусъюзническата война и нейният неблагоприятен развой принуждава българската администрация внезапно да изостави Одрин без бой. Последните нейни представители напускат града с влак на сутринта на 22 юли 1913 година.

Така радостта е помрачена от скръбта по стотиците хиляди тракийски българи, избити и прогонени от турската армия от родните им домове в Одринска Тракия, която на практика е обезбългарена. Академик Любомир Милетич сравнява трагедията на тракийци с клането в Батак. За извършените зверства съвременни изследователи използват термините “геноцид” и “етническо прочистване”.

В двора на българската църква “Св. св. Константин и Елена” в Одрин са погребвани българските офицери, загинали при превземането на Одринската крепост през 1913 година. На 5 октомври 2008 г. президентът Георги Първанов открива в Свиленград паметник на загиналите български офицери и войници при обсадата и щурма на Одрин.

В София има Паметник на Одринската епопея, който се намира в градината до църквата “Свети Никола” между улиците “Пирот”, “Опълченска”, “Цар Симеон” и “Брегалница”. Той е дело е на скулптора Тома Делирадев. Посветен е на загиналите от 58-ми пехотен гюмюрджински полк по време на Балканската война – двама офицери, 10 старши и младши подофицери, двама ефрейтора и 149 редника.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Кое ви кара да гласувате за конкретна партия или коалиция?

Подкаст