Общият размер на загубите на чуждестранните компании, напуснали Русия след разпореденото от Кремъл нахлуване в Украйна през февруари 2022-а, са надхвърлили 107 млрд. щ. долара от преоценки и нереализирани приходи, информира агенция “Ройтерс” на 28 март като се позовава на анализ на официални фирмени данни, подадени към регулаторните органи и на официални изявления.
Сумата на загубите се е увеличила с една трета от последните оценки, направени през авгут 2023-а, което показва мащаба на финансовия удар върху корпоративния свят от руските военни действия. Анализатори подчертават, че ако войната се проточи и режимът от западни санкции се затегне, западните фирми, останали на руска земя и искащи да закрият дейността си там, ще се сблъскат с допълнителни трудности и ще трябва да се съгласят на по-големи преоценки на активите си и загуби.
След руското нахлуване в Украйна западните компании масово започнаха да бягат от Русия в знак на протест срещу войната. Същевременно обаче, доста други решиха да останат или се върнаха обратно след временно спиране на дейността. Кремъл не може да ги спре, но пък има възможност да пусне финансова кръв.
Президентът Владимир Путин, който беше преизбран за пети пореден шестгодишен мандат с комфортно мнозинство на риключилите на 17 март избори, порицани от Запада като нечестни и недемократични, ще има възможност да задълбочи изолацията на страната от западния свят, включително чрез конфискуването на още активи и политически натиск. В момента Москва изисква отбив в размер на поне 50% при продажбата на чуждестранни активи и затяга изискванията за напускане на страната и “данък за напускане” от най-малко 10% от размера на сделката. От тези мерки Москва е получила най-малко 385 млн. долара само от началото на 2024-а, по сметки на “Ройтерс”.
През тази година руски активи са продали “Шел”, “Ейч Ес Би Си”, “Полиметал интърнешънъл” и “Яндекс” за общо около 10 млрд. долара при отбив от 90 процента. През миналата седмица “Данон” обяви, че е получил разрешение от руските регулатори да е раздели с руската си собственост, поемайки загуба от 1.3 млрд. долара.
Около 1000 компании вече са напуснали Русия, последната от които – австрийският производител на тухли “Вийнербергер”, продал руските си фабрики, по информация от 28 март. Стотици друг обаче, между които френският търговец на дребно “Ошан” и “Бенетон”, все още работят или са ограничили дейността си с намерение да я прекратят.
Западните държави замразиха активи на “Банк России” за около 300 млрд. щ. долара след инвазията в Украйна. Германия национализира завода на “Газпром” – “Германиа”, като го преименува на Sefe и постави под попечителство рафинерията на руския газов гигант Schwedt.
Русия пък обеща да предприеме ответни действия срещу предложението на Европейския съюз да преразпредели спечелените милиарди евро лихвени приходи от блокираните активи, заплаши с “катастрофални последствия” и заяви, че всеки опит за изземване на главници и лихви е “бандитизъм”. Западните банки също се опасяват от правни действия, ако започне конфискация.
Москва вече е поела временно контрола върху активите на няколко западни компании, между които “Фортум”, “Карлсберг”, “О Ем Ви” и “Унипер”.
Руската информационна агенция РИА пресмята, че Западът ще загуби активи и инвестиции за поне 288 млрд. щ. долара, ако реши да предприеме контрадействия. Те са базирани на данни за директните инвестиции на ЕС, страните от Г7, Австралия и Швейцария в руската икономика към края на 2022-а. 223.3 млрд. доара от тях са на ЕС, разпределени между Кипър – 98.3 млрд. долара, Нидерландия – 50.1 млрд. долара, и Германия – 17.3 млрд. долара. Числата на РИА не могат да бъдат проверени и потвърдени.
Междувременно, адвокат Джеръми Зукър – експерт по санкциите, твърди, че учудващо голям брой киенти на правната му кантора Dechert от различни индустриални сектори са решили да напуснат Русия и да не се връщат обратно след края на конфликта. В резултат, Москва губи важна технологична експертиза и вероятно няма да има възможност да обслужва и поддържа високотехнологичните производства.
С декрет от 2022-а Кремъл забрани на инвеститорите от “неприятелските” държави (наложили санкции на Русия) да продават акции в ключови енергийни проекти и банки без одобрението на президента. Много производители на потребителски стоки пък засега не искат да се изтеглят изцяло от страната с мотив, че обикновените руснаци имат нужда от продукцията им. Срес тях са “Монделийз интърнешънъл”, “Пепси”, “Ошан”, “Нестле”, “Унилевър” и “Рекит”. Други, като италианската банка “Интеза Санпаоло” се сблъскват с бюрократични пречки да напуснат Русия.