Звездата от „Домът на дракона“ – Абубакар Салим създава видеоигра, в памет на баща си.
Преди десет години Салим губи единия си родител. През цялото време той се опитва да се справи с болката си. Не го отвличат нито участия в „Отгледани от вълци“, нито предстоящият сезон на хитовия фентъзи сериал. Ето защо той решава да създаде видеоигра.
Салим е главен изпълнителен и творчески директор на „Surgent Studios“ – компанията разработчик, която стои зад предстоящата игра „Tales of Kenzera: Zau“. Играта, която ще бъде пусната на пазара на 23 април, разказва за младия шаман Зау, който е сключил сделка с Бога на смъртта, за да върне баща му към живота в замяна на три велики духа.
Сюжетът на играта е посветен на справянето със загубата – натискането на бутони, смяната на маски – всичко това, казва Салим, представя лудостта, която хората могат да изпитат, когато се опитват да преодолеят болката си.
В света на видеоигрите има различни заглавия, свързани със справянето със загубата на близък човек. Платформената игра „Gris“ използва цвят и музика, за да изрази емоциите на героинята. „What Remains of Edith Finch“ („Какво остава след Едит Финч“) се занимава със смъртта на едно семейство, като пресява вещите му, заедно с фотографии, на които са запечатани моменти от живота му.
В „Kenzera“ подходът е по-различен – там главният герой Зау просто седи под едно дърво и размишлява. Той е облечен в тъмен костюм, леко се усмихва, докато стои пред тъмен фон
Всеки биом в света на играта е отражение на пътуването през скръбта му.
Абубакар Салим като Алин от Хъл в „Домът на дракона“
Салим, чието детство е преминало с игри с баща му, си спомня как той му казвал: „Когато се родиш, си сам. И когато умреш, пак си сам.“ Разработчиците на „Kenzera“ вкарват тази идея в цялата атмосфера и героят си задава въпроси: „Ще ме запомнят ли? Ще бъда ли забравен?“
Историите, които бащата на Салим му е разказвал, са оказали силно влияние върху играта, както и културата „банту“, която според него присъства по-скоро като форма на празнуване.
През последните години игри като „God of War“ и „Hades“ обогатиха познанията ни за скандинавската и гръцката митология. Една игра като „Kenzera“ също може да направи нещо подобно в посока културите на Южна Африка.
Въпреки че битките в „Kenzera“ са се развили с течение на времето, те са повлияни от спорта – dambe – форма на нигерийския бокс. Зау сменя маските, за да промени стила си на водене на бой – маски на слънцето и луната, които символизират живота и смъртта.
В културата „банту“, обяснява Салим, двете се балансират взаимно. Оттам идва и вдъхновението за двете маски -слънчевата маска по своята същност е топла, възпламеняваща, докато лунната маска е с вледеняващ вид и усещане.
И двете маски са красиви и изпълнени с енергия – своеобразна ода за начина, по който други култури се отнасят към смъртта.
„Особеното в африканските култури е, че смъртта се празнува по някакъв начин“, казва Салим, като уточнява, че празничното е преходът към нещо ново.
В процеса на работа по „Tales of Kenzera“ Салим открива, че лекува болката си по нови, неочаквани начини. Той признава, че в първите мигове, съкрушен от болката си, се питал – какво ли би пожертвал, за да върне баща си? „Осъзнах, че ако мога, ще пожертвам съпругата си, дъщеря си, нещата, които съм научил в живота си“, признава Салим с ужас.
С пускането на играта в продажба на 23 април, Салим ще приключи процеса на оздравяването си – наистина ще е научил много за себе си и за справянето с болката си по загубата на родния баща.
