„Подобно на влизането в Шенген – първо по въздух и вода – а после и по суша, в Еврозоната може да влезем първо с монетите, а след това и с банкнотите“. Този коментар циркулира из социалните мрежи и хич не е безпочвено заяждане. Оказа се, че Българската народна банка и търговските банки в страната са готови за приемането на еврото, но държавата – като институция – хич не си е довършила работата.
Управителят на БНБ Димитър Радев заяви на конференция в сряда (15 май), че логистичната и техническата подготовка за въвеждане на еврото в България, която е в компетенциите на централната банка и на търговските ѝ “подназорни”, е в много напреднал стадий, но правителството има да свърши още доста работа. Основният проблем е, че
България не отговаря на критерия за инфлация.
Другият сериозен “трън в петата” е политическата криза през последните години и постоянното редуване на редовни и служебни правителства.
Наскоро експерти и политици заявиха, че целевата дата за влизане на България в Еврозоната – 1 януари 2025 г., няма да бъде изпълнена. Както заради политическите сътресения и упоритата инфлация, така и заради все по-очевидната липса на обществена подкрепа.
Според първоначалните стратегически замисли, трябваше да се присъединим към зоната и да въведем еврото в началото на 2024 година. С връхлитането на пандемията и
последвалите политически и и икономически трусове
обаче милата ни татковина изведнъж се оказа доста далеч от критериите за прием.
През март на посещение в София беше председателят на Еврогрупата Паскал Донахоу, който доста внимателно подбираше думите си, за да не разочарова домакините.
„Силно съм убеден, че България ще се присъедини към еврозоната през 2025 година. Въпросът е кога страната ви ще въведе еврото като собствена валута“, заяви той.
Визитата на Донахоу съвпадна с разпада на коалицията и обявавяването на предстоящите пети поредни предсрочни избори през юни.
По този повод Димитър Радев посочи, че най-печелившият ход за успешното финализиране на процеса през следващата година е след изборите да бъде създадена
устойчива проевропейска политическа конструкция.
Що се отнася до БНБ, платежните, информационните, счетоводните и статистическите системи са готови за работа в условията на еврозоната и се нуждаят от последно фино калибриране.
От година търговските банки се подготвят да работят с еврото, а БНБ следи отблизо тази трансформация. Освен това е приключен е процесът по подготовка за отсичане на българските евромонети, което включваше съгласуване с ЕК и с всички държави членки. В най-общи линии,
финансово-кредитната ни система ще похарчи над 300 млн. лв. за присъединяването.
“Банките в България може би са най-готовата част от нашето общество за влизане в еврозоната. Ние си поставихме задача заедно с централната банка и с финансовото министерство, независимо какво се случи, да бъдем готови и за нас датата е 1 януари 2025 г.”, заяви по време на същото събитие председателят на Асоциацията на банките в България (АББ) и главен изпълнителен директор на “Пощенска банка” Петя Димитрова.
В началото на месеца бе съобщено, че на 2 май Управителният съвет на Европейската централна банка е приел становище, с което дава
положителна оценка на проектозакона за въвеждане на еврото в България.
ЕЦБ оцени високо целта да се създадат условия за плавен преход към еврото, както и възможността обменът на банкноти и монети от левове в евро от БНБ да се осъществява безплатно, в неограничено количество и без ограничение във времето.
ЕЦБ обаче има някои специфични технически бележки, свързани с редакция на конкретни текстове от законопроекта и постигане на пълно съответствие с европейски разпоредби.
Условията за влизане в Еврозоната са изпълние на критериите за конвергенция, което означава стабилен валутен курс; постигне на определени цели за нивата на държавния дефицит и държавния дълг; привеждане на българското законодателство в съответствие с европейското.
Средно,
инфлацията в България не трябва да е повече от 1.5%
над нивото на трите най-добре представящи се страни от Еврозоната.
По данни на Националния статистически институт, публикувани в сряда (15 май), през април годишната инфлация се забавя до 2.4% – от 3.0% месец по-рано. Това е най-ниската инфлация у нас от април 2021 г., когато нарасна с 2 процента. Така че, в това отношение вървим в правилната посока.
Най-голямото притеснение за процеса по присъединяване е дали новите управляващи след изборите ще го поставят като приоритет. Предишното правителство на акад. Николай Денков твърдеше, че целевата дата „не е свещена“, но нека, все пак, престанем да си играем на иди ми – дойди ми, а да си свършим работата. В противен случай влизането ни в еврозоната като нищо ще заприлича на историята с американските визи, които “ей сега падат”… поне от 20 години.