Нещо на трудовия пазар продължава да куца – липсват и специалисти, и работници

трудовия пазар

В тунела обаче има светлина. На 27 май София БТПП и Индийско-българската търговска камара организираха кръгла маса, на която бе обсъден въпроса за сключване на споразумение и внос на работна ръка от Индия. Резултатите, както се вижда и от паметния кадър, не закъсняха: индийските железници вече са безсилни да се справят с наплива от кандидат-труженици, решили на всяка цена да осребрят уменията си в родината на Орфей и розовия домат.

Според официалните данни регистрираната безработица в България през февруари е 5.8 на сто. Данните на Агенцията по заетостта показват, че в страната има общо 165 585 души, които са в активна възраст и не работят,  което е понижение спрямо края на миналата година. По данни на синдикатите обаче около 600 000 души у нас в активна възраст са без работа или работят в сивия сектор. Голяма част от тях са хора, които са си намерили  някакъв вариант за препитание като дават апартаменти под наем или получават средства от техни близки. Специалистите по трудовия пазар са отписали тази група и смятат, че  

бизнесът не може да ги привлече, каквито и условия да им предложи.

В момента повече от половината места в спешните центрове остават незаети, а в системата трайно липсват 500 лекари, въпреки че заплатата достигна 4000 лева.

Липсата на лекари и медицински сестри е лесно обяснима и то не само чрез застаряването на населението. Медицинското образование е много тежко и продължава над шест години. Медицинските сестри, за разлика от много европейски държави, са с пълен четиригодишен бакалавърски курс на обучение. Тези, които завършат,

предпочитат да се реализират в чужбина,

където заплатите са много по-високи.

Съюзът на парамедиците направи анализ на свободните работни места, обявени от 27-те центъра за спешна помощ в страната. Във всеки един от тях търсят поне десетима лекари, както и по толкова медицински сестри и фелдшери. Предложението на организацията да се назначават парамедици в спешната помощ, за да се реши проблема с недостатъчния персонал и бавната бърза помощ. В повечето страни от Европейския съюз лекарите в спешната помощ поемат само строго специализирани и тежки случаи. Масовите спешни повиквания се обслужват от специално обучени парамедици, които могат да стабилизират пациентите или да поддържат жизнените показатели по време на спешен транспорт до най-близкото лечебно заведение.

В производството е още по-страшно, затова работата върви към

сключване на сделка с Индия за внос на работници.

В понеделник Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Индийско-българската търговска камара организираха кръгла маса, на която обсъдиха въпроса за сключване на споразумение за внос на работна ръка от Индия. Според експертите на БТПП, тази мярка е повече от належаща, защото от години България не може да се пребори с недостига на квалифицирана работна сила. Особено в сектори като строителството, туризма, фармацевтичната промишленост, транспорта и логистиката, където “липсват” над… 350 000 души.

Бъдещото споразумение ще улесни достъпа на индийци до българския трудов пазар. Документът ще бъде с доста широка перспектива, защото по данни на БТПП до 2025 г. Индия ще разполага с една пета от световното население в трудоспособна възраст и ще се превърне

в най-големия доставчик на квалифицирана работна сила в света.

Нашата страна няма мащаба на Индия, но има какво да направи по въпроса. Ясно е, че не разполага с огромен ресурс като Индия, но може да оптимизира ресурсите, най-вече чрез образованието и чрез преквалификацията на кадри.

В момента ситуацията е преливане от пусто в празно. Чрез бюрата по труда се  създава временна заетост, които би трябвало да дават допълнителна квалификация и умения. Това обаче се прави по едногодишни европейски проекти, за които след това няма никаква информация. В смисъл такъв, че никой не се интересува колко от

преминалите през програмата хора реално са си намерили работа.

Другият недостатък е, че много малко работодатели провеждат обучения и повишават квалификацията на своите служители. Университетите също продължават да бълват специалисти по всичко, въпреки че “продукцията” им отдавна няма нищо общо с реалните потребности на трудовия пазар.

Ако трудовият ни капацитет продължи да се свива, ще се наложи да търсим и квалифицирана, и неквалифицирана работна ръка от чужбина.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст