Кражбите на коли в България рязко са намалели за последните 2-3 години. Сега може би са една четвърт от предишните нива. На мода са кражбите на нови и луксозни автомобили, които се изнасят в чужбина. Това каза специално за „Банкеръ” Юрий Тодоров, председател на българската Асоциация за застрахователна сигурност.
Основната причина да се стигне до този обрат в тренда е затегнатият режим на автоморгите, където десетилетия наред безконтролно се продаваха части от крадени и разглобени коли. Вече почти не се търсят и стари коли с пренабити номера, защото процесът е скъп и неизгоден за автоджамбазите. Пренабиват се номера само на нови противозаконно отнети автомобили.
Дупки в Кодекса за застраховането и Наказателния кодекс обаче все още провокират апетита за присвояване на чужди МПС. Автокрадците се измъкваха със състава „временно ползване”. Като ги хванеха с чужда кола, те обясняват, че са я отнели за „едно кръгче” – за кратка разходка, да я разгледат и т.н. и това им спестява наказателно преследване.
„Отдавна настоявам шофирането на чужда кола да бъде разрешено само с нотариално заверено пълномощно. Но това не става – основно поради липса на натиск от страна на застрахователите”, обяснява Христо Христов, основател на Застрахователния надзор у нас и директор в „Евроинс”.
Тодоров е притеснен, че не се предприема нищо във връзка с основната цел на неговата организация – да създаде Единна електронна система за противодействие на застрахователните измами.
Отделните застрахователни компании си имат свои звена за сигурност, но целта на асоциацията не е да им се бърка в работата, а да събира информация от тях, да я анализира и обобщава. Още преди 10 години са правени срещи за изграждането на тази система и почти всички застрахователи са били „ЗА“, но дотам. Има и разрешение от Комисията за финансов надзор само дето нищо не се прави.
Какви са отрицателните последици от липсата на такава система?
Без информацията от нея не може да се прави обективна оценка на риска и са лесни мишени. Особено в условията на огромна конкуренция и в състояние на кризи. В това отношение ни изпревариха дори руснаците и украинците. Да не говорим за страните от ЕС. В Англия съществуват 5 такива системи, и то специализирани – за автомобили, за гражданска отговорност, за имоти и т.н. И всеки застраховател може да влиза в тях и да ги ползва.
Идеята е нашата система да е безплатна, отбелязва Юрий Тодоров. По критерии, които са разработени и представени на АЗБ и КФН, всеки застраховател трябва да съобщава за случаите на измами или опити за измами и за нелоялност на застрахования към него. Така, когато някой отиде да се застрахова в която и да е компания, с едно кликване ще излиза цялата му застрахователна история и ще може да се преценява има ли риск или не, по каква тарифа и дали изобщо да бъде застрахован.
Защо в България почти няма осъдени за застрахователни измами?
От гледна точка на юридическата наука в тази насока е пълно с парадокси. Има специална разпоредба – чл.213 от НК, но той касае само „който съзнателно увреди свое застраховано имущество”. Всичко останало отива по чл.209 – „който с цел да извлече за себе си или другиму имотна облага ви въведе в заблуждение”.
Всъщност и в Кодекса за застраховане съществуват два члена, свързани със застрахователните измами – чл.188 и чл.189, които са включени в раздел „Съзнателно и неточно обявяване”. Но не е посочено, че съзнателно и неточно обявяване е извършена измама. Приема се обаче, че ако застрахователят е разкрил опит за измама и не е претърпял вреди, то тогава няма наказателна отговорност. А пък съгласно българския Наказателен кодекс опитът също е наказуем…
Въпреки всичко застрахователните измами у нас намаляват. Няма вече схеми като тази, в която участваха 12 лица с 12-14 автомобила, които в продължение на две години инсценираха катастрофи помежду си, уреждаха отношенията си с двустранни протоколи и си печелеха по 1000-1200 лв. на месец от застраховките си.
