Журналистът Милен Цветков загина при зверска катастрофа навръх Великден през 2020 г. на столичния булевард „Черни връх“. Неговият убиец – 22-годишен мъж, който шофирал под въздействието на наркотици и с много висока скорост, бе осъден през 2023 г. на девет години затвор. След тази трагедия се изля порой от статии, репортажи и коментари в социалните мрежи срещу пияните и дрогирани шофьори. Последваха призиви на всички нива за сурови, ефективни присъди за „почерпените“ шофьори, както и за много по-тежки наказания за рецидивистите. Поговорихме си, обсъдихме как стоят нещата, и… дотам.
През март журналистът Ивайло Цветков-Нойзи бе осъден на 10 месеца условно за шофиране след употреба на алкохол. До присъдата се стигна, след като той призна вината си и сключи споразумение с прокуратурата, което бе одобрено от съда. Той бе спрян за проверка на 17 ноември м. г. в столичния квартал “Драгалевци”. При теста с дрегер уредът отчел 2.12 промила алкохол, но по-късно Цветков дал и кръвна проба, която показала
по-висока концентрация на алкохол – 2.52 промила.
Тогава колата му беше отнета.
На 6 юни състав на Софийския районен съд изненадващо реши да върне колата на Цветков. Председателят на съдебния състав посочи, че предвидената в Наказателния кодекс възможност за конфискуване на автомобила на пиян или дрогиран водач противоречи на българската Конституция и на правото на Европейския съюз. И обясни, че правото на ЕС е с предимство пред националното законодателство на държавите членки и затова журналистът трябва да си получи автомобила.
В четвъртък (5 септември), след на бял свят се появиха мотивите на първоинстанционния съд, прокуратурата обяви, че
продължава да иска от съда да отнеме колата на Нойзи.
От държавното обвинение припомнят, че са протестирали решението на районния съд, но след появата на мотивите, са добавили допълнителни съображения.
Този казус е част от по-широка дискусия, по която не е постигнато съгласие – на пияните и дрогирани шофьори трябва ли да се отнемат автомобилите като превантивна мярка?
Председателят на Асоциацията на пострадалите при катастрофи Владимир Тодоров обяви в телевизионно интервю през юни, че след въвеждането на тази мярка през 2023 г.,
заловените пияни и дрогирани шофьори са с 25-30% по-малко.
Според него това решение работи.
Много юристи обаче смятат, че има противоконституционност в текстовете, които предвиждат МПС-то на пияните и дрогираните да бъде конфискувано. Според тях, при липса на тежък пътен инцидент, конфискацията е неоснователно тежка мярка.
Тук идва и проблемът. Щом не бива да се удря по най-милото на джигитите – колата, защо шофирането под въздействието на алкохол или наркотици е престъпление? И как тези хора могат да бъдат стреснати и да влязат в правия път, ако прекрасно знаят, че каквото и да направят – ако не оставят труп или осакатен човек след себе си – нищо няма да им се случи?
Твърде често,
за да оправдаем нашите си безумия, се крием за законите на ЕС.
Едва ли обаче европейските норми толерират от кръчмата да се качваме на колите си. Ако Нойзи беше хванат с такова количество алкохол в кръвта във Франция или Германия, със сигурност нямаше да се отърве толкова лесно.
В Германия, например, съдържание на алкохол в кръвта, надвишаващо 1.1 промила, се класифицира като престъпление, защото е прието, че в това състояние водачът не е способен да шофира. за такива случаи най-тежкото наказание е затвор до 5 години и лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца до 5 години. А ние се кахърим, че на Нойзи – с неговите 2.52 промила – са му отнели колата и няма да му я върнат…
Толкова за възпиращите механизми срещу опасностите на пътя. Явно трябва да се случат нови трагедии, за да се помисли за сериозно решение на проблема.
