Парламентарната правна комисия разгледа на второ четене законопроекта за изменение на Закона за адвокатурата. Един от сериозните въпроси, който предизвика дебати в комисията, бе включването на посредници.
Представителят на министерството на икономиката и индустрията – Десислава Георгиева – обясни, че още през 2020 г. Европейската комисия е предупредила България, че предприема срещу нея наказателна процедура, тъй като е единствена държава в ЕС, която не допуска реклама на адвокатските услуги и също така изцяло забранява посредничеството, което се възприема като забрана на предоставянето на търговско съобщение.
След като обаче от министерството на икономиката обменили сериозен обем писма с ЕК със съдействието на Висшия адвокатски съвет и на министерството на правосъдието, те стигнали до варианта подобно посредничество да е възможно, но при определени изисквания, които адвокатите строго трябва да спазват. Това посредничество ще преминава през всички услуги на информационното общество, посочи представителят на икономическото министерство.
Мярката получи известна подкрепа и от Стефан Марчев – представител на Софийския адвокатски съвет, който обърна внимание, че в хода на общественото обсъждане на тази законодателна промяна, внесена от Министерския съвет, е била подкрепена идеята да се обмисли опреден тип посредничество с детайлно разписани правила, с които да се гарантира доверителността на отношенията адвокат – клиент.
Той обаче бе категорично против да се вкарва понятието „посредник“ в Закона за адвокатурата, защото прогнозира, че така ще се появи цяло съсловие от търговци.
Тъй като в хода на дискусията и депутатът от ГЕРБ-СДС Бранимир Балачев и Цвета Рангелова от „Възраждане“ възроптаха срещу фигурата на посредника, Марчев призна, че наистина думата „посредник“ има лоша конотация – винаги и навсякъде по света, тъй като това е лицето, което се появява, когато човекът – по една или друга житейска причина е ограничен в свободния си избор кой адвокат да избере и тогава се появява той – Посредникът – и му натрапва защитник при голямо възнаграждение, което, в масовия случай, не е съобразено с пазара.
Ивайло Дерменджиев, в качеството си на председател на Висшия адвокатски съвет, посочи, че правни посредници винаги са съществували и в момента въпросът е дали те да бъдат записани в закона и така да бъдат изкарани на светло.
„В противен случай рискуваме тези хора да продължат да работят без договори, върху белит покривки и на всякакви други места“, продължи Дерменджиев. При другия вариант, който той допусна, посредникът ще си води счетоводство, ще си плаща пред съответните данъчни служби и в крайна сметка такива като него ще намалеят. Ето защо той настоя за посредника да има ясно регламентиран писмен договор за услугата, която ще извършва.
В крайна сметка правната комисия гласува следната редакция на чл. 41 и чл. 42 от Закона за адвокатурата:
Чл. 41 (1) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да осъществява контакт с потенциални клиенти лично или чрез посредник при спазване на изискванията на закона и Етичния кодекс на адвоката.
(2) Когато използва посредник, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да не допуска:
- намеса на посредника в отношенията между клиента и адвоката след установяване на първоначалния контакт между тях;
- посредникът да получава и използва поверителна информация, предоставена от клиента на адвоката;
- интересите на посредника да накърнят правата и законните интереси на клиента;
(3) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз използва услуги на информационното общество, които осигуряват:
- спазване на законодателството в областта на защитата на личните данни на клиента;
- защита от нерегламентиран достъп на трети лица до данните, документите и обмена на информация между адвоката и клиента;
- възможност за осъществяване на пряк контакт между адвоката и клиента по защитен начин, който гарантира опазване на адвокатската тайна.
- общи условия, определящи вида на данните за клиента, конто се събират, съхраняват, пренасят или обработват, условията, при които може да се предоставят на трети лица, както и възможностите за отказ на клиента от предоставяне на данни;
(4) Когато на посредника се дължи възнаграждение, то не се включва се в формира отделно от адвокатското възнаграждение.“
Чл. 42 (1) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право да рекламира своята професионална дейност, при спазване изискванията на закона и Етичния кодекс на адвоката.
(2) Рекламното съобщение на адвоката или на адвоката от Европейския съюз съдържа информация, която го индивидуализира и представя вярно и по обективен начин неговата професионална дейност. Рекламното съобщение трябва да е в съответствие с принципите на поверителност, почтеност и опазване достойнството на адвокатската професия.
(3) При рекламиране на дейността си, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз не може да:
- използва невярна или подвеждаща информация, включително относно размера на адвокатското възнаграждение или оказването на безплатна адвокатска помощ и съдействие;
- извършва сравнение с други адвокати или адвокатски дружества, което не се основава на обективни характеристики или нарушава принципите по ал. 2;
- разкрива данни за клиенти или техните дела, освен с изрично писмено съгласие на клиента;
- поражда неоправдани очаквания за постигане на резултат, който не зависи само от професионалната дейност на адвоката;
- отправя рекламни съобщения лично или чрез посредник към лица или близки на лица, които са пострадали, жертви или на друго основание са в положение, довело до невъзможност да преценят и свободно да изберат своя адвокат.
Освен това депутатите от правната комисия приеха в Закона за адвокатурата се запише, че по предложение на Висшия адвокатски съвет министърът на правосъдието ще издаде наредба, в която ще са предвидени критериите за определяне на адвокатското възнаграждение, което трябва да бъде справедливо, обосновано и да съответства на достойнството на адвокатската професия. Тази наредба трябва да е готова до шест месеца след приемането на законодателната промяна. Докато тя бъде изготвена, съдът ще използва критериите в наредбата за минималните хонорари.
Въпросните критерии ще бъдат използвани от съдилищата, за да преценят доколко едно възражение на отсрещна страна срещу прекомерен размер на адвокатски хонорар е обосновано. Става въпрос за случаите, когато дадено лице загуби дело, трябва да поеме разноските по делото на отсрещната страна и си дава сметка, че адвокатският хонорар на спечелилия е „космически“. За да възрази, че адвокатският хонорар е прекомерен, според предвидените промени в ГПК, лицето трябва да представи мотивирано възражение и да докаже, че то на своя адвокат е платило поне с една трета по-малко.
Освен с критериите в наредбата, която правосъдният министър следва да издаде, съдът ще трябва да се съобрази и със сложността на делото, със засегнатия интерес, с условията, при които е било възложено, с времето, за което е приключило и не на последно място със специализацията, квалификацията и опита на адвоката. Естествено, накрая съдът няма да може да присъди по-малък размер за адвокатско възнаграждение от онова, което възразяващият срещу „космическия хонорар“ е платил на своя адвокат, който не е успял да го защити, както трябва и заради когото, в крайна сметка, е загубил.
