От ГЕРБ предлагат изчисляването на такса смет според изхвърлените отпадъци да се отложи поне до началото на 2026 година
Излиза Бойко Борисов и предлага кой каквото мърля да си остане публична загадка. Казано по-изискано, новият начин на изчисляване на такса смет – според изхвърлените отпадъци, да бъде отложен поне до 1 януари 2026 година. Така и през 2025-та такса смет ще е промил от данъчната оценка на имотите – нещо абсурдно за останалите страни в Евросъюза. Стига парламентът да приеме предложението за поредно отлагане на принципа “замърсителят плаща”.
Денонощие след изявлението на Борисов стана ясно, че депутати от ГЕРБ вече са внесли промени в Закона за местните данъци и такси плащането да продължи да се изчислява според данъчната оценка на имотите и догодина.
Изглежда като всичко да е нагласено, въпросните депутати са били готови още преди Бойко публично да провъзгласи насоките за действие.
Ден по-късно Даниел Панов, кмет на Велико Търново и председател на УС на Националното сдружение на общините, който не е от много разговорливите, дава интервю, в което обяснява, че държавата трябва да промени редица закони, за да заработи новата методика за боклука.
Може би Панов, един от водещите кметове на ГЕРБ, още преди Борисов и депутатите е подал сигнала, че общините не могат да се справят. Но пък и да се разбърничква този проблем точно сега, преди изборите, при положение, че мухлясва от 20-тина години, не е добре.
“От 1 януари 2025 г., при сега действащите текстове на закона, таксата щеше да поскъпне между три и десет пъти във всяка българска община”, взе да плаши гражданството един от вносителите на нормативните промени Николай Нанков. Според него предлаганото от партията му отлагане на новата такса смет щяло да позволи да се изчистят проблемите при регистрацията на гражданите, както и да има реални данни за работещите във фирмите. За това също били нужни нормативни промени, които ще се правят през следващата година.
“Всички текстове са синхронизирани с Министерството на финансите, за да не се наруши европейска директива”, казва Нанков.
И още един детайл: преди Бойковата загриженост за сметта трима кметове, сред които и Даниел Панов, повеждат листите на ГЕРБ. Панов – във Велико Търново, който според Борисов е дългогодишен успешен управник, предан на своите съграждани и действително става не само за министър, но и за министър-председател.
Така кръгът „ГЕРБ-местна власт-проблеми-избори” се затваря. Реформа няма да има, вероятно и със странната парламентарна подкрепа на неподозирани сили. Странна, защото никой не иска да бъде по-малко обичан преди изборите.
Но да спрем с политиката.
Още преди месеци от Националното сдружение на общините обявиха, че местната власт среща редица трудности при прилагането на новия начин на изчисляване на таксата – основно с данните за ползвателите на един имот. И че са нужни промени в процедурите по регистрация на настоящ адрес.
Един от проблемите е, че голяма част от хората не се регистрират на адресите, на които действително живеят. Другият е, че дерегистрацията на наематели например е по тяхно желание и не може да се направи от собственика на имота.
Как трябваше да се смята таксата? Общините можеха да използват три начина за нейното изчисляване. Според торби, чиято цена всъщност е самата такса. Или чрез съдове за изхвърляне на отпадъците от една къща или блок, след което количеството да се разделя на броя на хората, които ги ползват. Имаше и вариант за плащане на човек, чрез средно изчисление на разхода за боклука, генериран от един жител на общината.
Столичният общински съвет пък например предстои да разгледа предложение част от парите да отидат за изграждане на още “острови” за изхвърляне на отпадъци. Това са заключени кофи за боклук, които се ползват само от жителите на даден блок или вход. Такива има на няколко места в София. И те са друг начин за изчисляване на такса смет според количеството изхвърлен боклук.
Само бизнесът обаче извиси глас против отлагането. Според Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) мотивите за това са недопустими и нерелевантни. Бизнес организациите смятат, че общините са имали предостатъчно време, за да се подготвят за въвеждането на новата такса смет.
“От повече от седем години е налице правна рамка, която предоставя достатъчно време за подготовка. В допълнение, надлежно функционират редица хоризонтални системи на електронното управление, осигуряващи бърз и лесен достъп до съответните бази данни”, изтъкват от асоциацията и припомнят, че принципът “замърсителят плаща” беше въведен в Закона за местните данъци и такси през 2017 година.
“Явно е – продължава бизнесът – че повтарящите се отлагания служат като средство за подкопаване на справедливостта, прозрачността и контрола при събирането на таксата за битови отпадъци. Настоящото предложение за поредно отлагане, независимо от представените мотиви, представлява оправдание за несвършена работа”.
Според АОБР твърдението, че финансовата тежест върху гражданите и фирмите ще се увеличи многократно е манипулативно: “Напротив, с въвеждането на принципа “замърсителят плаща”, всички физически и юридически лица ще бъдат мотивирани да събират разделно отпадъците си, което ще намали както количеството на отпадъците, така и таксата за тяхното събиране, извозване, третиране и обезвреждане”.
Работодателите припомнят също, че през 2023 г. Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България поради неспазването на принципа съгласно Рамковата директива за отпадъците (Директива 2008/98/ЕО, изменена с Директива 2018/851/ЕО).
Междувременно стана ясно, че Националното сдружение на общините ще проведе своята годишна среща в периода 13 – 15 октомври 2024 г. в к.к. „Албена“. Там, видите ли, членовете му отново щели да пообсъдят 20-годишния проблем. В рамките на срещата е предвидена „Национална дискусия “Управление на отпадъците – споделена отговорност на общините и държавата”…
Много оперативки – слаба оперативност, коментират някои кметове, които са положили усилия и движат нещата с изпреварващи темпове.