Най-големите банки на Европейския съюз (ЕС) разработваха безшумно с години нов начин за плащания, който дава възможност на клиентите им да изхвърлят картите на Visa “Виза” и Mastercard “Мастъркард” – последният знак, че регионът иска да измести две от фирмите с най-висока пазарна оценка на планетата. Платформата, наречена Wero, която през миналата година погълна iDeal, както и базираната в Люксембург Payconiq, в момента се въвежда в по-голямата част от западна Европа.
Проектът е подкрепен от 16 водещи банки и фирми за обработка на разплащания, между които и френската “БНП Париба”, германската “Дойче банк” и френската финансово технологична компания Worldline. Wero ще помогне на германски потребител да се разплати мигновено, примерно с хотел във Франция, като използва собствената си банкова сметка вместо “Виза” и “Мастъркард”.
Процесът е опростен и ако фирмите го въведат, това може да струва на двата гиганта милиарди долари от загубени комисионни, които те начисляват на европейските търговци всеки път когато клиентите плащат стоките и услугите с картите си. И, което е още по-важно, това показва какви неудобства създава на европейците задължението да разчитат на американците за ключови части от инфраструктурата си – финансова или друг вид. А след като Русия нахлу в Украйна и двете мрежи си присвоиха възможността да управляват всекидневните разплащания на страната, правителствата по света подхождат все по-предпазливо към опцията да задълбочават зависимостта си от тях.
“Заради големината си Виза и Мастъркард държат в ръцете си голяма част от пазарния контрол”, коментира Мартина Ваймерт – главен изпълнителен директор на Европейската инициатива за плащания (EPI) – компанията зад Wero. Идията е да се създаде “алтернатива на международните решения, която да предложи на европейските играчи и потребители европейски избор”.
Оттук нататък пред Wero предстои дълъг път преди да се изправи като равностоен съперник на “Виза” и “Мастъркард”, които обработват общо десетки трилиона долара по света. Или дори срещу новото поколение фирми за цифрови плащания, конкуриращи се яростно за движението на парите на клиенти. Ваймерт признава, че “би било много самонадеяно” платформата да се нарича претендент и я определя по-скоро като “вид стартъп”, въпреки че вече има 500 млн. евро от своите поддръжници и готова база от потребители от участващите в нея банки.
Дори преди санкциите срещу Русия, тревогите на Европейската централна банка за липсата на достатъчно суверенитет върху разплащателните й системи се задълбочаваха, което наложи създаването на EPI.
През годините на Стария континент се нароиха множество национални претенденти като Swish в Швеция, Twint в Швейцария и iDeal в Нидерландия. Нито една от тях обаче не можеще да се сравнява по обхват с “Виза” и “Мастъркард”. например, iDeal обработваше 70% от онлайн търговията в Нидерландия, но все още не дава възможност на потребителите да правят плащания в магазините. Освен това, в повечето случаи европейците не могат да използват тези инструменти в съседни държави, което ги тласка към американските брандове.
Целта на Wero е да запълни тази дукпа, твърдят банките. Услугите на дигиталния портфейл ще са достъпни чрез собственото му приложение и чрез платформите на участващите кредитори.
“Плащанията зависят от обемите: ако няма необходимия оборот, няма да има потенциал да си конкурентоспособен”, посочва Карло Боверо – шеф на глобалното поделение за карти и модерни плащания на “БНП Париба”. Френският кредитор има над 35 млн. абоната за своята разплащателна услуга Paylib във Франция, която се вля във Wero.
Европа има няколко провалени опита в тази насока. Например, проектът Monnet, който трябваше да създаде пан-европейски картов бранд, пропадна преди десетилетие след разногласия по отношение на бизнесмодела му. EPI стартира през 2020-а със сходна идея, но беше принудена да стесни обхвата си след като испанските банки излязоха от алианса. Поради което инициативата започна с плащания сметка-сметка, защото те са по-евтини и се интегрират по-лесно за членуващите банки. Изискванията на регулаторите на ЕС за незабавни плащания, задължаващи кредитните институции да обработват паричните трансфери в рамките на десет секунди, засили натиска. През идната година проектът трябва да обхване електронната търговия и впоследствие да предложи плащания в магазините на търговците на дребно на територията на Стария континент.
“Това е правилна стъпка за Европа, освен всичко друго, което издигаме на европейско равнище, да прекараме и плащанията по-цялостно през европейските лещи”, убеден е Оле Матийсен от “Дойче банк”, който е и член на борда на EPI. Германецът допълва, че “въпросът със суверенитета на плащанията е също и политически”.
Някои от градивните елементи за лесни трансгранични плащания вече са налице под формата на еврото, което се използва в повече от 20 държави. В цифровото пространство обаче стандартни са локалните разплащателни методи и EPI трябва да коригира точно това и да ги направи по-удобни за крайния потребител. Просто защото все още има много субекти, които в крайна сметка ползват предложения или от САЩ, или от Изток, по-специално от Китай.
“Виза” и “Мастъркард”, основани от банки през 50-е и 60-е години ан миналия век като алтернатива на кеша, са обработили трансакции, съответно за 14.8 трлн. и около 9 трлн. долара през миналата година. Двете компании са под засилените атаки на регулатори, потребители и законодатели по света заради комисионните, които начисляват.
Засилва се и конкуренцията с раждането на множество регионални съперници. Седем големи щатски банки, между които “Джей Пи моргън Чейз” и “Уелс Фарго”, се обединиха около Zelle – систева, предлагаща по-бързи трансакции между сметките. Тя се разрасна до 120 млн. сметки до 2023-а и вече се конкурира успешно с други играчи, като PayPal Holdings.
В Бразилия системата за незабавни плащания на централната банка Pix натрупа мускули по време на пандемичната онлайн търговия и в момента се е насочила към бразилските туристи в Европа.
В Индия подкрепената от правителството Unified payments Interface (UPI) надхвърли 100 млрд. броя обработени трансакции през 2023-а след осем години работа.
В Азия Банката за международни разплащания започна през тази година работа по проекта Nexus за незабавни трангранични разплащания между Малайзия, Филипините, Сингапур, Тайланд и Индия. междувременно, онлайн портфейли като китайските AliPay и WeChat Pay, успоредно с Apple Pay и Google Pay, продължават да се разрастват.
Общият размер на приходите от разплащателни услуги е нараствал с по 8.3% годишно от 2017-а до 2022-а, до 1.6 трлн. щ. долара, по сметки на Boston Consulting Group. Потребителите пък вече имат множество други опции в портфейлите и смартфоните си, което създава сериозно предизвикателство за Wero да намери достойно място под слънцето.
От висотата на своето положение “Виза” и “Мастъркард” се позволяват да са великодушни.
“Разгледах EPI като още едно решение и ние го привестстваме”, посочва в интервю главният изпълнителен директор на “Мастъркард” Майкъл Мибах. И допълва, че не е особено обезпокоен от новия съперник, защото знае колко време и усилия костват инвестициите и натрупването на обем в бизнеса.
А Шарлът Хог, която ръководи дейността на “Виза” в Европа, коментира, че “конкурентната среда на Стария континент никога не е била толкова богата и EPI е едно от решенията”. Тя отбелязва и множеството регулаторни промени преди десетина години, целящи да създадат открита конкуренция във финансите, която да помогне за раздвижване на пазара.
