Страните от Западните Балкани, които са кандидатки за членство в Европейския съюз, доскоро се чувстваха пренебрегнати, защото след като чакаха толкова години, бяха изпреварени от Украйна и Молдова. Европейският съюз даде предимство на Киев и Кишинев заради геополитическата обстановка и заплахите от Русия. Това изглежда ще се промени, защото новата/стара председателка на Комисията – Урсула фон дер Лайен, се ангажира пряко (за кой ли път) с присъединяването на Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Косово, Албания и Северна Македония, и подчерта, че това ще бъде приоритет на новия й екип. От тези страни само Косово все още не е официален кандидат за членство в ЕС.
Въпросът е, че тези страни са чували доста обещания през годините, но все оставаха с празни ръце. Това се случи, защото Брюксел си даде сметка, че приемането на нови членове е трудна задача и първо трябва да реформира договорите си. Освен това имаше тежък опит с присъединяването на доста страни през 2004 година. Това бе най-голямото разширяване на Европейския съюз – с приемането на Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения.
Три години по-късно – през 2007 г. – в блока влязоха България и Румъния. Това коренно промени съотношенията в Общността и взехме да ставаме свидетели на все по-честото трудно прилагане на договорите и
все по-рядкото постигане на обща позиция от държавите членки.
Този вътрешен проблем обаче не трябваше да е за сметка на ангажимента към страните от Западните Балкани, които загубиха вяра в процеса и не положиха достатъчно усилия за изпълнение на предприсъединителните си ангажименти, а някои от тях направо отказаха да правят каквото и да било.
В понеделник (14 октомври) в германската столица се проведе среща на лидерите на страните от „Берлинският процес“ за Западните Балкани. Той бе създаден през 2014 г. по инициатива на Германия, а целта му беше
подпомагане и задълбочаване на икономическата интеграция,
както и сближаване на региона със социално-икономическите стандарти на ЕС.
Първата среща в рамките на т. нар. „Берлински процес“ беше проведена на 28 август 2014 г. по инициатива на тогавашния германски канцлер Ангела Меркел. Оттогава нищо особено не се е случило, освен фактът, че тези страни почти изгубиха надежда, че някой ден ще станат част от блока.
Трябва да се има предвид, че
ЕС не е приемал нови членки от 2013 г., когато се присъедини Хърватия.
Затова трябва да отчетем като пробив, че на срещата в Берлин в понеделник бе решено, че Черна гора ще закрие преговорните глави до края на годината, а Албания се очаква да започне да отваря преговорни глави в този период. Сърбия също би могла да започне да отваря нови преговорни глави в началото на 2025 година.
Другата новина е, че
шестте балкански държави подписаха нов план за общ регионален пазар.
Този проект е одобрен от ЕС още през май и е на стойност 6 млрд. евро. Фон дер Лайен посочи, че първите плащания може да започнат преди края на тази година.
„Гледаме към бъдещето, в което всичките шест партньори от Западните Балкани ще бъдат част от нашия Европейски съюз. За да постигнем това, трябва да се възползваме от уроците на разширяването през 2004 г. Първото предварително условие е привеждането в съответствие с нашите основни европейски ценности: зачитането на демокрацията и върховенството на закона. Втората предпоставка е ранната икономическа интеграция“, посочи тя.
Шолц отбеляза, че
миналите конфликти все още продължават да затрудняват сътрудничеството,
като добави, че по-специално Сърбия и Косово си остават източник на разногласия. Той настоя двете страни да започнат да прилагат споразуменията, които са подписали, ако искат резултати в тяхна полза.
По същия начин служебният премиер Димитър Главчев заяви, че настоява Европейският съвет да препотвърди позицията си, че Северна Македония може да започне процеса по присъединяване към Европейския съюз само след като изпълни условията, поискани от България.
Тези условия бяха включени в т.нар. „френско предложение“, заради което
през 2022 г. София вдигна ветото върху потенциалното членство на Скопие.
Сред тях е и включването на българското малцинство в конституцията.
Ако погледнем общата картина от срещата в Берлин, трябва да признаем, че вдъхва оптимизъм. Още повече, че Фон дер Лайен със сигурност си дава сметка за грешките си от първия мандат и сега има достатъчно време и лостове на влияние, за да предприеме по-големи промени от рода на разширяване на Европейския съюз.
От това ще спечели и ЕС, защото в противен случай тези шест страни може да бъдат загубени безвъзвратно и тласнати към други геополитически играчи, които – докато Брюксел обмисля и премисля какво да направи – не стоят със скръстени ръце. Дошло е време за по-смели решения.
