България поиска от Европейската комисия във вторник мерки срещу поскъпване на тока заради очаквания дефицит в Украйна. Дванадесет държави членки на ЕС пък призоваха Комисията да подкрепи създаването на междусистемни енергийни връзки, за да се намалят цените на енергията. Опасенията им се подхранват от сегашната пазарна нестабилност.
Дванадесетте държави – Португалия, Испания, Австрия, Кипър, Дания, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Люксембург, Малта и Нидерландия, представиха обща позиция на срещата на енергийните министри на ЕС в Люксембург, където беше отправено и българското искане.
Тези страни призовават за обединени действия на целия блок, които да са сходни с
реакцията при енергийната криза преди две години,
която бе изострена от руската инвазия в Украйна и прекратените руски доставки. В този контекст сега се предлага се да се акцентира върху разширяването на междусистемни връзки и трансграничните мрежи.
По-рано, в средата на септември, енергийните министри на България, Гърция и Румъния представиха обща позиция пред ЕС по отношение на цените на енергията в региона, които са много по-високи в сравнение с западните страни. Според тях между държавите членки липсва солидарност за решаването на този проблем. Те дадоха и примери за
огромни разлики в цените на електроенергията
в нашия Балкански регион и в Западна Европа. Обясниха и причината за това – невъзможността на балканските държави да получават европейски ток.
Те посочват и ценовите разлики на 12 септември: в Румъния отново е най-скъпо в цяла Европа – 149 евро за мегаватчас. В България цената е 135 евро, а в Гърция – 121 евро. За сравнение цената в Австрия е 102 евро, в Германия – 112 евро, а във Франция – 68 евро.
Причината за това е, че някои страни като Австрия и Словакия
не са изпълнили ангажиментите си за осъществяване междусистемни връзки
със съседните държави и затова евтината енергия, произведена в Западна Европа, не може да стигне до Източна Европа.
По тази причина това е и основното (ни) настояване – пренасочване на европейски средства за изграждане на липсващите връзки между енергийните системи в Общността и за модернизиране на мрежата, което да гарантира успешното включване на увеличените количества “зелена” енергия.
Междувременно Португалия и Испания съобщиха, че имат същия проблем и настояха за увеличаване на свързващата инфраструктура, тъй като
Иберийският полуостров има малко енергийни връзки с останалата част от ЕС.
Португалия се надява да реализира стари проекти с Испания, за да достигне до останалата част от Европа.
Очевидно е, че във всички части на Европа има сериозни притеснения от скок на цените на тока. По този повод българският министър Владимир Малинов посочи, че „високите цени на електроенергията в Югоизточна Европа имат негативен ефект върху икономиката и потребителите и изискват адекватни мерки за адресиране на проблема“. Според повечето от министрите, които присъстваха на срещата,
премахването на бариерите пред свързаността между енергийните системи
на Запада и Изтока ще подобри сигурността на доставките и ще намали ценовата волатилност.
Малинов отбеляза също, че очакваният потенциален дефицит на електроенергия в Украйна през предстоящия зимен сезон ще е около 6 гигавата. Факт, който принуждава Европейската комисия да разработи целенасочени мерки за минимизиране на негативните ценови ефекти върху пазара.
“България ще продължи да подпомага солидарно Украйна в процеса по възстановяване на разрушената енергийна инфраструктура. В допълнение разглеждаме и възможни варианти за подпомагане на страната с оглед недостига на електроенергия”, допълва Малинов, цитиран от пресцентъра на министерството във вторник (15 октомври).
Европейската комисия е изчислила, че за разширяване на преносната и разпределителна електрическа мрежа са необходими
годишни инвестиции в размер на 58.4 млрд. евро до 2030 година.
Енергийни експерти обаче смятат, че за целта са нужни много повече пари.
Скоро всичко ще бъде в ръцете на новия екип на Урсула фон дер Лайен, която има амбициозни планове, но й стискаме палци да намери и “тези” пари. Освен това, държавите членки на ЕС би трябвало отдавна да са наясно, че ако искат големи резултати, ще се наложи да направят големи инвестиции. Просто няма как – и бюджетът на Общността е на светлинни години от понятието бездънна каца.
