Швейцарците вече орязаха „швейцарското правило” за актуализиране на пансиите. Според досегашната методология пенсиите за всяка следваща година си вдигаха със сбора от 50% от инфлацията за предходната година и 50% от ръста на средния осигурителен доход. Сега в планинската държава това не е така. Добавката вече се изчислява на всеки две години, а не както досега всяка година.
Така нареченото „швейцарско правило“, което се използва за увеличение на пенсиите у нас, доведе до сериозното им изоставане спрямо ръста на средния осигурителен доход и това се отрази най-вече на старите пенсии. То беше въведено като законов текст от 2006 г., но не беше прилагано в чистия си вид. Първите години имаше индексиране на пенсиите с по-високи проценти, а след това пенсиите бяха замразени и нямаше осъвременяване.
Швейцарското правило беше отменено от правителството на ГЕРБ при приемането на бюджет 2010 заради икономическата криза. От 2012-та то беше заменено от механизъм за осъвременяване на пенсиите с индекса на потребителските цени от предишната година с мотива, че е „скъпо“ за осигурителната система в условия на криза.
За пръв път в чистия си вид „швейцарското правилото“ залегна в бюджета за 2014 г. и беше използвано при увеличението на пенсиите от 1 юли с 2.7 процента. Отново по него през 2015-та пенсиите се увеличиха с 2.4 на сто, а от 1 юли 2016-та се вдигнаха с 2.6 процента.
Осъвременяването на пенсиите е регламентирано с разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (чл. 100 от КСО).
Това каза специално за „Банкеръ” бившият социален министър Христина Христова. Тя обаче категорично не е съгласно с предложението на Националния осигурителен институт при актуализацията от 1 юли следващата година да се взима само инфлацията за предишната година. „За 2022-ра инфлацията беше 13%, за 2023-та – 9%, но тази година очакваната инфлация е около 2.4 на сто. Това значи от 1 юли догодина пенсиите да нараснат символично само с 2.4 на сто”, посочи Христова.
Минималната пенсия се доближи до средната, продължи тя и определи като голям проблем, че с диспропорциите, които се получават, хората се демотивират. По думите й „Изправени сме пред голям проблем за финансовата устойчивост на пенсионната ни система, която засяга всички“.
Проблемите, твърди бившия социален министър, са се натрупали в последните 3-4 години и за това е изиграла роля политическата нестабилност и постоянното предизборно състояние на политическите партии. „В последните 4 години от всички пенсионни промени, които се направиха, нито една не беше базирана на основния осигурителен принцип – за приноса на човек“.
Според Христина Христова е имало популистки решения: „Имаше 2-3 пъти ударно увеличаване на минималната пенсия, защото е ниска. Това е осигурителна система. Първо – една голяма некомпетентност. Управляващите не са длъжни да са всезнайковци по всички теми, но трябваше да се ползва експертиза, за да се каже какво е необходимо“.
Мнението й е, че България може би е единствената държава, която борави с гарантирана минимална пенсия. Но по този въпрос се иска политически кураж за вземането на решение, защото касае десетки хиляди души.
Христова смята, че трябва да заработи друга система на социално подпомагане. Защото много хора без никакъв или символичен принос към пенсионната система получават социална пенсия без да се проверява дали нямат други доходи – от рента или акции например. Пак според нея социалните пенсии трябва да минат към социалното подпомагане, а не да тежат на Държавното обществено осигуряване и да увеличават дефицита.
Такава огромна финансово-социална система, каквато е пенсионно-осигурителната, е недопустимо да излъчва социална несправедливост, бе категорична Христина Христова.
