Бившият финансов министър Симеон Дянков огласи нов критерий, който трябва да изпълним, за да ни приемат в еврозоната.
„След последната криза в пространството на единната валута критериите вече не са 4, има пети критерий – стабилност на 10-годишните държавни ценни книжа. За това не се говори много-много, но стабилността на тези книжа зависи много от политическата стабилност, много повече от всички други критерии. И, ако ние нямаме такава стабилност, в Брюксел или във Франкфурт казват: „Елате, когато имате редовен кабинет!”, обясни той.
Новите заеми не ни помагат, за да свием дефицита до 3%, какъвто е един от критериите на Европейската централна банка. Дефицитът си остава, ние не сме във финансов колапс, но сме изправени пред хроничен дефицит, добави Дянков.
Проверка показа, че наистина има подобен критерий, но той не е от задължителните: „Дългосрочният лихвен процент, измерен като средната доходност по десетгодишни държавни облигации – не повече от 2 процентни пункта над осреднената стойност между трите страни членки с най-ниска инфлация”.
Икономистът Мартин Димитров обясни специално за „Банкеръ”, че е чувал за подобни обсъждания, но това няма нищо общо с известните ни критерии. Съобщеният от Дянков критерии не е от задължителния списък, свързан е с инфлацията и тя е единственият критерии, който трябва да достигнем. Според Димитров това може да стане още през декември, ако ЕЦБ извади от пакета на трите страни с най-ниска инфлация държави с изключително ниска инфлация и така се стигне до изкуствено вдигане на средната стойност като направи бариерата по-лесно преодолима за нас. Такъв беше случаят с Хърватия.
„Това разбира се ще бъде политическо решение, но има железен смисъл в него, защото трябва да се покаже, че Европа се развива и след като толкова дълго сме чакали, да не бъдем спирани повече”, отбеляза Димитров, убеден, че от 1 юли догодина вече може да сме членове на еврозоната.
Според Цветослов Цачев пък е възможно опасенията на ЕЦБ да са от развитие на „гръцки” вариант, при който цените на държавните облигации рязко паднаха и доходността се вдигна до много високи нива. Главният инвестиционен консултант в “ЕЛАНА Трейдинг” посочи още, че подобни проблеми с финансирането на държавния си дълг не сме имали досега. Държавата се финансира на 3-4% и подобно изискване, за което говори Дянков,,не би трябвало да ни притеснява.
У нас почти липсват емисии на 10-годишни облигации, въпреки, че има начини да се измери и следи подобна доходност, заяви пред “Банкеръ” и Стоян Панчев от “Екип. БГ”. Този показател не буди тревога, при все че продължаващата политическа нестабилност би могла да породи известни сътресения на този пазар. Свиването на бюджетния дефицит при лавина от популистки искания за харчене на пари може да свие цената, по която се оферира и купува държавен дълг и това да изтласка доходността на книжата нагоре, разбирай цената, която държавата плаща.
Експертите напомнят, че критериите за членството ни в еврозоната остават непроменени:
- Средната инфлация за изминалите 12 месеца, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени, не бива да е повече от 1.5 процентни пункта над осреднената стойност между трите държави членки с най-ниска инфлация.
- Бюджетният дефицит, измерен като процент от БВП, не трябва да надвишава 3 процента. Правилото позволява дефицит, който надхвърля прага, само при изключителни условия.
- Държавният дълг, измерен като процент от БВП, не може да е над 60 процента. В случай на низходящ икономически тренд, правилото позволява дълг над 60%, стига да се очаква в близко бъдеще той да падне под лимита.
- Четвъртият критерий, който ние безпрекословно изпълняваме, е стабилността на валутния курса към еврото.
