Инфлацията в еврозоната е надхвърлила целевото раннище от 2% годишно на Европейската централна банка, което едва ли ще откаже банковите парични стратези от редукция на лихвените проценти през декември и през 2025 година.
Ноемврийските потребителски цени са се повишили с 2.3% годишно след 2% ръст през октомври, което е в рамките на прогнозите на икономистите. Въпреки лекото понижение, разходите в сектора на услугите остават завишени- 3.9% срещу 4% през октомври, показва публикуваната на 29 ноември предварителна оценка на статистическата служба на Европейския съюз – Евростат. А промишлените стоки извън енергийните продукти са поскъпнали за втори пореден месец – с 0.7% след 0.5% през октомври.
Следената с особен внимание базова инфлация, от която са изключени силно променливите цени на храните и енергията, остава 2.7% годишно.
Официални представители на ЕЦБ вече заявиха понижение на лихвите с 25 базови пункта през декември на последното за 2024-а официално съвещание на банковия управителен съвет. И въпреки че се очакват още лихвени намаления, времето на осъществяването им все още не е ясно заради упоритите инфлационни джобове и външни фактори, като плановете на Федералния резерв за разхлабване на паричната политика след преизбирането на Доналд Тръмп за президент на Съединените щати.
По-умерените парични стратези на ЕЦБ, като председателят на Гръцката централна банка Янис Стурнарас и колегата му от Португалия Марио Сентено, се тревожат, че отслабващата икономика на еврозоната създава заплаха за спад на инфлацията под 2% годишно. Те са активизирали призивите си за бързото сваляне на депозитната лихва от сегашните 3.25% на 2%, което смятат за неутралното ниво, което нито ограничава нито стимулира растежа.
Ръководителят на “Банк дьо Франс” Франсоа Вилроа дьо Гало дори коментира на 28 ноември, че може да се наложи ЕЦБ да свали кредитните разходи в зоната, която стимулира растежа, за да подкрепи стопанския подем на блока на еврото – становище, споделено преди това и от италианския му колега Фабио Панета.
По всичко изглежда, че инвеститорите споделят подобни опасения: базовият пазарен показател за средносрочните инфлационни очаквания падна под 2% през тази седмица, което се случва за първи път от 2022-а насам.
Инфлационните ястреби, като шефът на Бундесбанк Йоахим Нагел, обаче са по-предпазливи и предупреждават да не се бърза с лихвените редукции заради упоритата инфлация в сектора на услугите, по-високите увеличения на трудовите възнаграждения и сериозното геополитическо напрежение.
Потребителите от еврозоната също очакват малко по-висока инфлация в рамките на година, показва проучването на ЕЦБ за нагласите им през октомври, публикувано също на 29 ноември.
Въпреки че оценката на Евростат на инфлационния натиск през октомври е по-ниска – 3.9% срещу 4% през октомври, тя остава прекалено висока за много членове на управителния съвет на ЕЦБ. Членът на изпълнителния борд Изабел Шнабел коментира преди две дни, че кредитните разходи вече са близо до неутралното равнище и в момента не изглежда приемливо те да слизат по-ниско, за да стимулират стопанството.
Новите прогнози на европейските централни банкери за стопанския растеж и инфлацията на еврозоната ще са ключови, за да се определи колко агресивно е била разхлабена паричната политика. Някои официални представители на институцията смятат, че 2% годишна инфлация ще бъде постигната още в началото на 2025-а, докато последните прогнози на Европейската комисия предвиждат по-дълъг период.
Завръщането на Тръмп внася допълнителна доза на несигурност. Мнозинството парични стратези на ЕЦБ са убедени, че търговските мита ще потиснат растежа на Европа, но ефектът им върху цените не е толкова ясен. А шефката на ЕЦБ Кристин Лагард сподели през седмицата, че тези тарифи ще внесът “слаба нетна инфлация в краткосрочен план”.
