Банката за международни разплащания (БМР) предупреди, че растящите правителствени задължения ще предизвикат трусове в глобалната икономика и на финансовите пазари, ако политическите лидери не започнат спешно да ги редуцират. Високите равнища на държавните кредити са “една от най-големите заплахи, ако не и най-голямата, за световното стопанство”, заяви пред репортери Клаудио Борио – шеф на управлението за парична политика и икономика на институцията, съветваща световните централни банки.
Наблюдаваният напоследък скок на цената за застраховане срещу спиране на обслужването на щатските ДЦК и ръстът на кредитните разходи на френското правителство са “сигнали, че финансовите пазари осъзнават, че ще трябва да абсорбират тези увеличени обеми правителствен дълг”, допълва Борио. Представяйки тримесечния анализ на БМР на финансовите пазари за последен път преди пенсионирането си, икономистът предупреждава, че ако държавните лидери “чакат пазарите да се събудят, ще бъде прекалено късно”.
Бразилската валута падна до рекордно ниски котировки през ноември заради растящите притеснения на инвеститорите за публичните финанси на най-голямото латиноамериканско стопанство, въпреки че правителството обеща да ореже разходите и да свие раздуващия се бюджетен дефицит. Френските кредитни разходи пък надхвърлиха гръцките за първи път в историята в отговор на колапса на правителството на Мишел Барние след парламентарния бойкот на внесения от него бюджет 2025-а за затягане на коланите.
Глобалният публичен дълг ще надхвърли 100 трлн. щ. долара до края на тази година, по сметки на Международния валутен фонд, а общият размер на правителствените задължения ще доближи 100% от световния БВП до края на десетилетието. Засега обаче фондовите борси не изпитват дългови тревоги. Щатският борсов индекс S&P 500 продължи да регистрира нови рекордни височини през миналите седмици.
“Въпреки надвисналите рискове, оптимизмът на инвеститорите за краткосрочната перспектива дава тон на финансовите пазари”, посочва БМР. И допълва, че глобалната икономика “изглежда клони към меко приземяване и резултатите от президентските избори в съединените щати са убедителни”.
Финансовите пазари трябва да усвояват по-големи части от растящите емисии на държавен дълг защото централните банки се отказаха от масирани покупки на облигации, които осъществяваха в отговор на пандемията от КОВИД-19, и ги продават.
“Възникналите опасения за фискалното положение в няколко юрисдикции и затягането на паричната политика в други оказва възходящ натиск върху доходността”, пише в доклада си БМР. И допълва, че “растящите надбавки на срочните облигации, по-негативните суапови спредове и разширяващите се диференциали между доходността на ДЦК на отделните страни, оказват допълнителен възходящ натиск на доходността”.
ПИМКО – най-големият активен мениджър на инструменти с фиксиран доход в света, обяви през седмицата, че се колебае дали да купува повече дългосрочен американски дълг след като федералният бюджетен дефицит достигна 1.8 трлн. щ. долара през фискалната година, която приключи на 30 септември. Това се равнява на 7% от БВП – почти двойно по-висок от средната стойност за последните 50 години, по информация на Бюджетната агенция на Конгреса. ПИМКО отбеляза в анализ за инвеститорите на 9 декември, че има “въпроси за устойчивостта” на високия щатски дефицит и за перспективата за ръст на инфлацията при президента Доналд Тръмп.
Борио смята, че “има до известна степен изключително положение на САЩ заради огромната роля на долара във финансовата система”. И предупреждава, че дори да отнеме по-дълго време тези опасения да се превърнат в реалност, “в момента, в който това се случи, въздействието върху глобалната финансова система ще е по-силно”.
БМР предупреждава от години за рисковете за финансовите хазари, произтичащи от високите равнища на правителствения дълг. Тези опасения се засилиха след кризата със задълженията на Обединеното кралство преди две години, предизвикани от проблеми със свързани с деривативи стратегии на пенсионните фондове. А впоследствие и след периода на високи колебания на финансовите пазари през август когато инвеститорите отговориха на промяната в лихвената политика като закриха позициите си “carry trade” в йени чрез продажби на активи, купени в японската валута.
