Икономическият и социален съвет прие анализ на действащата пенсионна система и предложения за нейното усъвършенстване, разработен по предложение на председателя на 49-ото Народно събрание – Росен Желязков.
В анализа се съдържат детайлни мерки и препоръки. В рамките на пленарната сесия Съветът прие и становище на тема „Районите на планиране в Република България на ниво NUTS 2“, в който предлага промяна на районирането на България, за да се създат условия за насърчаване на регионалното развитие на страната.
Ето част от мерките, които предлагат:
Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст да се определя така, че да се поддържа жизнеспособна социалнозащитната функция на пенсионната система. Това може да бъде постигнато чрез различни варианти:
а) чрез увеличаване на минималния размер с темпа на нарастване на осигурителния доход или медианния домакински доход, или
б) чрез обвързване на минималния размер на пенсията с линията на бедност за страната или с друг обективен измерител (например в Чехия няма минимален, а базов размер, който се определя като 10% от месечната средна работна заплата за страната; в Словакия минималният размер на пенсията е 145% от т.нар. „социален минимум“ и т.н.);
Всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула (без превръщане) да бъде с по-голям принос за размера на новоотпуснатите пенсии. През 2027 г. продължителността на осигурителния стаж за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за лицата, работили при условията на трета категория труд, ще достигне 37 г. за жените и 40 г. за мъжете и ще престане да нараства.
След тази година всяка следваща кохорта пенсионери, упражнили право на пенсия с продължителността на осигурителния им стаж, ще имат по-малък коефициент на заместване при пенсиониране. Това ще е така, защото индивидуалният коефициент ще се определя от осигурителния доход за все по-голяма част от осигурителната кариера, но и ще се увеличава стойността на редукцията на индивидуалния коефициент при наличие на осигуряване и в УПФ към момента на пенсиониране.
Редукцията ще расте, защото при определяне размера на пенсията ще участват все повече месеци с високо съотношение между вноската за УПФ и фонд „Пенсии“ (поради решенията за намаляване на вноската за фонд „Пенсии“ през годините).
Ако искат да имат по-голям коефициент на заместване при пенсиониране, осигурените лица ще трябва да работят отвъд изискуемата продължителност на осигурителния стаж, но не за всички тях това ще е възможно дори и при желание от тяхна страна. Запазването на коефициента на заместване налага плавно увеличение на „тежестта“ на година стаж за новоотпуснатите пенсии, след като изискуемият осигурителен стаж престане да нараства.
Възможен вариант е „тежестта“ на година стаж да достигне 1.65% до 2040 г., започвайки от 1.45% през 2028 г. и увеличение с 0.05 пункта на всеки три години след това. Това ще позволи поддържане на коефициент на заместване на дохода, от който е отпусната пенсията, от около 50% за продължителност на осигурителния стаж от 40 г. (без превръщане) за всяка група, пенсионирала се след 2027 година;
На следващо място от Икономическия и социален съвет предлагат максималният размер на пенсията ежегодно да се осъвременява поне с процента, с който се осъвременяват пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на преходната година.
Според тях определеният таван от 3400 лв. е произволна величина, без връзка с осигурителните биографии на който и да е от най-масовата категория осигурени лица – работилите при условия на трета категория труд (същото се отнася и за минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст). Лице, което се е осигурявало 40 години на максималния осигурителен доход и е упражнило право на пенсия на 1 януари 2024 г., би трябвало да получи значително по-малко от въпросната сума.
Така че поне в средносрочен план пенсиите, чиито действителни размери ще се ограничени на максималния, ще са много малко – най-вече за хора, имащи голям брой години „превърнат“ осигурителен стаж. За да могат осигурените лица с по-високи възнаграждения и доходи от трудова дейност да бъдат стимулирани да участват в системата, те също трябва да имат възможност да получат адекватно равнище на заместване на доходите. Поради това е необходимо ежегодно осъвременяване на т.нар. „таван“ на пенсиите.
Във връзка с негативните демографски тенденции, заради които натискът на застаряването на населението върху финансовата стабилност на ДОО и занапред ще нараства, от Икономическия и социален съвет имат следните предложения за допълнително финансиране на държавната пенсионна система:
На първо място, промяна на статута на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (ДФГУДПП) или т.нар. „Сребърен фонд“).
Икономическият и социален съвет намира, че моментът е подходящ да се обмисли целесъобразността на подхода, активите на т.нар. „Сребърен фонд“ да бъдат изведени от фискалния резерв, а правният статут на Фонда да бъде изменен, следвайки образеца например на Учителския пенсионен фонд. В закона за ДФГУДПП да бъдат ясно прецизирани критериите, подсказващи необходимостта и реда от него да бъдат насочвани средства към фонд „Пенсии“ с цел „постигане и гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система“, както гласят съответните разпоредби от цитирания нормативен акт;
Разнообразяване на приходоизточниите на т.нар. „Сребърен фонд“ с цел поетапното нарастване на разходите за пенсии от ДОО, да се покрива и с инвестиционни активи. Такъв допълнителен приход би могъл да бъде например определен процент от приходите от данък добавена стойност;
Промяна на инвестиционната стратегия на т.нар. „Сребърен фонд“. Разходите за пенсии нарастват с много по-бързи темпове от нарастване на стойността на активите на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (т.нар. „Сребърен фонд“).
Ако тази тенденция се задълбочи, до няколко години активните на Фонда няма да са достатъчни, за да покрият разходите за пенсии дори за два месеца. С оглед на това част от средствата на т.нар. „Сребърен фонд“ би следвало да могат да се инвестират с цел извличане на доходност.
На следващо място от Икономическия и социален съвет призовават за спешна промяна
на районирането в България.
Според експертите настоящата ситуация предизвиква сериозен дисбаланс в икономическото развитие на Югозападния регион, заради непропорционално високото спрямо средното за страната благосъстояние на София-град.
Заради икономическото състояние на София-град се повишава изкуствено благосъстоянието на целия регион, а това причинява сериозно икономическо изоставане на останалите области, които са на едно от последните места по брутен вътрешен продукт на глава от населението.
От Икономическия и социален съвет посочват, че заради деформацията, която се получава при обобщените статистически данни за областите Перник, Кюстендил, София област и Благоевград, комбинирани със София-град при настоящото райониране, предприятията и трудещите се биват лишени от онова финансиране, което са получили предприятия от общини с напълно сходни показатели, но намиращи се в други планови райони.
Подобно неблагоприятно положение би се оказал и всеки друг регион, ако бъде в комбинация със София-град. Затова от Икономическия и социален съвет настояват да се промени районирането преди март 2025 година, когато Европейската комисия ще представи своите предложения за многогодишна финансова рамка за периода 2028-2034 година.
