Щатският долар скочи до най-високата си котировка от две години насам, а световните борсови индекси поеха надолу след като Федералният резерв (ФЕД) намекна, че ще понижава по-бавно лихвените проценти през идната година като предпазна мярка срещу евентуално възобновяване на инфлационния натиск. Фактът, че американските парични стратези продължават да са загрижени за продължаващата инфлация и заплахата, че икономическите планове на новия стопанин на Белия дом Доналд Тръмп могат да увеличат ценовия натиск, повиши с 1.1% пазарната оценка на доларовия индекс до най-високата му стойност от ноември 2022-а. А еврото падна под 1.04 щ. долара.
Европейските и азиатските акции последваха срива на американските си конкуренти от 18 декември, последвал официалното изявление на Федералния резерв. Базовият европейски борсов индекс STOXX 600 поевтиня с 1%, британският FTSE 100 заличи 1.22% от пазарната си оценка (към 12.22 ч българско време на 19 декември), германският DAX олекна с почти 1%, френският CAC 40 – с 1.32%, а испанският IBEX 35 – с 1.64 процента.
„Пазарите бяха изненадани от агресивността на ФЕД“, коментира шефът на звеното за пазарна макростратегия на „Барклис“ в Сингапур. Опасенията, че инфлацията може да се задържи над 2% допринесе за прогнозата на паричните стратези на щатската централна банка за лихвени редукции за едва 50 базови пункта през 2025-а – наполовина по-малко от заложения през септември 1 процент.
На 18 декември S&P 500 приключи търговската си сесия със спад от почти 3% по-евтин, а NASDAQ Composite падна с грубо 3.6 процента. На пазарите на облигации доходността на базовите 10-годишни щатски дългови книжа добави нови 3 базисни пункта – до 4.52%, а силно чувствителните към лихвените промени двегодишни ДЦК приключиха търговията си с възвръщаемост от 4.32 процента.
Мощта на зелените пари порази азиатските парични единици. Индийската рупия падна до рекордно ниските 85.1 за един щ. долар, а южнокорейският вон потъна до 15-годишен минимум.
Китайският юан също поевтиня, а сривът на японската йена се задълбочи след решението на „Банк ъф Джъпен“ от 19 декември да остави лихвените проценти без промяна. И след коментара на банковия председател Кадзуо Уеда, че е необходимо да се проследят събитията до следващото договаряне на заплатите през април 2025-а преди да се вземе окончателно решение за националната парична единица. Японската йена се обезцени с 1.4% спрямо щатския долар и в 13.10 ч българско време на 19 декември се разменяше срещу 156.97 йени за един щ. долар. А базовият японски борсов индекс NIKKEI 225 загуби 0.7 процента.
Bitcoin, който загуби над 5% от пазарната си оценка на 18 декември и за кратко потъна до почти 99 хил. щ. долара, се окопити и сведе загубата до 2.22% в 13.24 ч българско време на 19 декември – 102,333 щ. долара. Основна вина за срива има председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл, който заяви по време на пресконференцията след края на съвещанието на банковите парични стратези на 18 декември, че „банката няма право да притежава Bitcoin“. Той допълни, че в „Закона за Федералния резерв пише в какво може да инвестира Федералния резерв и той и колегите му не смятат да правят правни промени“.
Коментарите на Пауъл са в съответствие с пословично предпазливия му тон по отношение на криптовалутите. В предишни свои изявления той определяше Bitcoin като спекулативен актив, който няма необходимата стабилност да служи за легитимна валута. През 2021-а пък банкерът обърна внимание, че криптовалутите „не могат да се използват като истинско средство за съхранение на стойността“ и критикува високите им колебания, представляващи риск за инвеститорите и за финансовите системи. Пауъл разграничи също и виртуалните монети от цифровите валути на централните банки, подчертавайки, че последните са по-сигурна и по-контролируема иновация.
