Необслужваните заеми по кредитни карти в Съединените щати са скочили до най-високото си равнище след финансовата криза от 2008-а – показател, че финансовото здраве на потребителите с по-ниски доходи се е влошило след годините на висока инфлация. Картовите кредитори са отписали сериозно просрочени салда по кредити в размер на 46 млрд. щ. долара през първите девет месеца на 2024-а – с 50% повече от същия период на 2023-а и най-много за последните 14 години, по данни от сектора, събрани от компанията за анализ и представяне на финансовите резултати на банките – BankRegData.
Отписванията, които се правят когато кредиторът прецени, че длъжникът няма вероятност да погаси кредита си, е зорко следен показател за сеуриозен кредитен стрес. „Домакинствата с високи доходи са добре, но най-бедната една трета от американските потребители нямат пари“, посочва Марк Занди – ръководител на „Мудис аналитикс“. И допълва, че „точно сега спестяванията им са нулеви“.
Резкият ръст на необслужваните заеми е показател как личните финанси на потребителите стават все по-нестабилни и зависими от кредити след годините на висока инфлация и високи равнища на кредитните разходи. Банките тепърва ще отчитат финансовите си резултати за четвъртото тримесечие на 2024-а, но ранните сигнали са, че все повече потребители изостават значително с погасяването на задълженията си.
„Кепитър уан“ – третият по големина картов кредитор на Съединените щати след „Джей Пи Моргън Чейз“ и „Ситигруп“, съобщи, че щъм ноември годишният дял на отписаните заеми, който е смятан за невъзстановим процент от общия размер на отпуснатите кредити, е достигнал 6.1% срещу 5.2% през същия период на 2023-а. Което посказва, че потребителската мощ на американците е намаляла.
Домакинствата от Съединените щати излязоха от въведените през пандемичния период карантини натъпкани с кеш и готови да харчат. Издателите на кредитни карти пък бяха доволни да помагат дори на клиенти, които в миналото не покриваха изискванията по отношение на персоналните доходи, но вече изглеждаха надеждни, защото банковите им сметки бяха пълни с пари. Балансите по кредитните карти скочиха до общо 270 млрд. щ. долара през 2022-а и 2023-а и тласнаха целия размер на дължимите от американските потребители суми по кредитните им карти над 1 трлн. щ. долара за първи път в средата на миналата година.
Това потребление, успоредно с сривовете на продоволствените вериги, предизвикани от пандемията от КОВИД-19, доведоха до инфлационен взрив и принудиха Федералния резерв да увеличи кредитните разходи в началото на 2022-а. По-големите кредитни баланси и лихвени проценти са натоварили американците, които не са могли да плащат изцяло сметките си по кредитните карти, с лихви на обща стойност 170 млрд. щ. долара в периода септември 2023-а – септември 2024-а. Което е изсмукало част от извънредния кеш по банковите сметки на клиентите, по-специално на онези с ниски доходи, и в резултат голяма част от тези длъжници с огромни усилия изплащат дълговете си по кредитните карти.
Надеждите, че американските централни банкери ще орежат бързо лихвените проценти през 2025-а след тазгодишните редукции се изпариха през миналата седмица когато паричните стратези прогнозираха понижение с едва 50 базови пункта за цялата идна година при очаквания три месеца по-рано цял процент.
Показателно за невъзможността на потребителите да обслужват кредитните си карти дори след отписаните през 2023-а задължения за почти 60 млрд. щ. долара, са останалите по тях 37 млрд. долара, чието погасяване се бави с поне един месец.
Данни на „Мудис“ показват, че равнището на просрочие по кредитните карти, което е предпоставка за отписване на лошите заеми, е достигнало върховата си стойност през юли, но оттогава насам е намаляло леко и се задържа с почти 1% над средното за годината преди избухването на пандемията. Което определено показва още трудности в бъдеще.
А заплахите на бъдещия президент на Съединените щати Доналд Тръмп да въведе широкообхватни митнически ставки, които могат да качат отново инфлацията и лихвите, ще са два проблемни фактора за домакитнствата през 2025 година.
