Управляващата коалиция изигра блестящо сценката за доброто и лошото ченге в рамките на бюджетното театро. Този път се облажиха пенсионерите.
Не че тяхното „блажно“ действително е такова – то повече мяза на маргарин или някакъв друг ерзац.
Принципно погледнато, самият живот на повечето български пенсионери е ерзац. И те бързо-бързо осъзнават нещо, за което религията още от времето на Христа напразно се опитва да ни убеди: че почивката от него е истинският живот.
Блажени вярващите!
Истината за живота можете да разберете, ако посетите чешмите с минерална вода в Банкя, родният град на Бойко Борисов. Там, на стената над чучурите открай време стърчат някакви кабели, встрани от които се мъдри предупредителен надпис „Пази се, опасно за живота“. А под него, някой незнаен български гений е обобщил: „То пък един живот!“
Народът в трета възраст обаче се тълпи и хич не обръща внимание на надписите, а пълни туби и шишета с безплатна вода. Същия този народ от народните епиграми на Радой Ралин в изгорената книжка „Люти чушки“. От негово име и за него Радой написа: „Безплатен оцет-по-сладък от мед“. Още през много далечната 1968 година, та до ден днешен.
Толкова за облажилите се пенсионери. Които ще получат 10 % увеличение на пенсиите от юли по т.нар. „швейцарско правило“. Това реши заседанието на Съвета за съвместно управление след появило се напрежение около темата за пенсионерските пари. За които Бойко Борисов първом се изказа, че моделът им бил „счупен“ и е възможно само 5 на сто увеличение, а после влезе в ролята на доброто ченге и свика заседанието на Съвета, приключило с блага вест за пенсионерите.
Интересното е друго – след като съдраха от критики бившия финансов министър Асен Василев за щедрите му бюджетни харчлъци, настоящите управляващи абсолютно по същия начин бръкнаха дълбоко в републиканския портфейл, за да раздадат неизкарани все още пари.
Увеличиха с 50 на сто заплатите в МВР и силовите ведомства, дадоха и на учителите. Разбира се, не забравиха и себе си. Като добавим и т.нар. съдебна власт, която по традиция всяка година си вдига възнагражденията, става ясно, че пари се раздават наляво и надясно. Пари, които още не са изкарани.
Тайната за раздаваните неизкарани пари ще открием в друга от народните епиграми на Радой: Който ми дава комат, той ми е брат! Тя обяснява същината на всяка нашенска власт още от Алеково време.
Как обаче управляващите хем ще държат бюджетните харчове в предвидените рамки, хем ще вдигат заплати в някои сектори, и в същото време няма да надскочат дефицитът, отварящ ни вратите към еврозоната – не е ясно.
Тези след нас обаче ще разберат…
