На рождения ден на известния театрален педагог и режисьор Юлия Огнянова, 22 февруари, нейни ученици, близки, както и общински съветници откриха паметна плоча пред нейния дом на бул. „Янко Сакъзов“ 17 в София.
Решението за поставянето на паметната плоча е взето от Столичния общински съвет на 25 април 2024 г. по повод 100 годишнината на Юлия Огнянова. То е предложено от Веселин Калановски – общински съветник от ПП-ДБ-Спаси София.
Като цяло инициативата е на комитет от видни български творци и интелектуалци и е подкрепена от Съюза на артистите в България и НАТФИЗ.
Коя е Юлия Огнянова
Юлия Огнянова е родена във Варна на 22 февруари 1923 година. Майка ѝ е учителка, а баща ѝ – експерт по финанси. През 1943 г. е арестувана за агитационна дейност сред офицери от армията и е жестоко измъчвана в Дирекцията на полицията и РО-2 (Разузнавателен отдел) на Министерството на войната.
Осъдена е на смърт, но оцелява. През 1953 г. завършва театрознание в ГИТИЗ в Москва. Между 1957 и 1960 г. е режисьор заедно с Леон Даниел, Вили Цанков и Методи Андонов в Бургаския театър.
Трите години на легендарната бургаска четворка предизвикват обновление в театралния език, посрещнато с остри критики от официозните медии. Четиримата са обявени за „формалисти“, за „проводници на чужди влияния“.
В Бургас Юлия Огнянова поставя „Всяка есенна вечер“ от Иван Пейчев, „Майка Кураж и нейните деца“ от Брехт. След като бургаската група е разбита, тя става режисьор в театър „Трудов фронт“, работи в Централния куклен театър, по-късно в Кукления театър в Пловдив, както и в театрите в Ямбол, Смолян, Хасково. Поставя в Латвия, Полша, Италия, Кипър.
През 1981 г. започва да преподава във ВИТИЗ, като сред учениците ѝ са Стефан Москов, Александър Морфов, Леонард Капон, Велимир Велев, Катя Петрова, Кръстю Лафазанов, Симон Шварц, Мая Новоселска, Мария Сапунджиева, Вяра Коларова, Нина Димитрова, Васил Василев-Зуека.
Юлия Огнянова е създала над сто постановки, сред които са „Антигона“ от Жан Ануи, „Ръченица за окарина и бас“ (по „Барутен буквар“), „Опит за летене“, „Лазарица“, от Йордан Радичков, „Дремиградски смешила“ по Георги Кирков, „Бивалици-небивалици“ по Петко Р. Славейков, „Мистерия Буф“ на Владимир Маяковски, „Хоро“ по Антон Страшимиров, „Брехтиада“ по Бертолт Брехт, „Процесът“ на Франц Кафка, „Железният светилник“ по Димитър Талев, „Забравените от небето“ по Екатерина Томова.
