На днешния 23 април – Световният ден на книгата, обявен в памет на починалите на тази дата през 1616 г. Мигел де Сервантес, Уилям Шекспир и Инка Гарсиласо де ла Вега, е интересно да проверим по колко книги годишно се четат в родините на тези автори. Става въпрос за Испания, Великобритания и Перу.
Според класацията на Worldpopulation Review през 2024 г. средностатистическият испанец е прочел 9 книги и е прекарал общо 187 часа в четене. Британците са прочели средно по 15 книги през годината и са посветили общо 343 часа от нея на четене.
През 2024 г. перуанците са прочели средно по 5.35 книги и така са посветили на четенето общо 120 часа.
За България е отчетено, че за 2024 г. сме прочели средно по 4.96 книги и така сме прекарали 106 часа в четене.
„Отличниците“ в класацията са САЩ (със 17 книги годишно), следвани от Индия (с 16 книги), споменатата вече Великобритания (с 15 книги годишно), Франция (с 14 книги годишно), Италия (с 13 книги), Русия (с 11 книги), Австралия (с 10 книги) и Испания (с 9 книги).
Припомняме, че преди месец в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ бяха представени две книги – резултат на дългогодишни проучвания – едната „Читателски практики в България 2006 – 2022“ и „Читатели в текста. Имплицитният читател в съвременната българска литература“.
Според културолога – проф. Александър Кьосев – ръководител на изследването, посветено на състоянието на четенето у нас, над 30% от българското население изобщо не четат книги. В същото време от активните читатели едва 12.8% са декларирали, че през последната книга са прочели една книга на съвременен български автор. Проф. Кьосев е пресметнал, че един съвременен български автор може да разчита да достигне до 350 000 души. В същото време издателският бизнес у нас отчита бум в търсенето на произведения от български автори.
Според проф. Кьосев една от причините българите да не търсят целенасочено книгите на свои съвременници е, че те още в училище се отчуждават от този тип литература заради патриотичната рамка на образованието по български език и литература.
Културологът пояснява, че всяко образование има патриотична рамка и че това не само, че не е лошо, но и трябва да се прави, но трябва да се помисли как в българския случай да не се стига до това младият читател да намразва този тип литература.
