Нужна ни е национална стратегия за развитие на българската култура, която е желана и очаквана от дейците на културата. Това подчертаха от „БСП-Обединена левица“ в декларацията на парламентарната си група, изчетена от депутата Мариана Бояджиева, и посветена на 24 май – Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
„Днес в Европа се говори за отбрана, увеличаване на военните разходи, създаване на армии, но нашият народ знае от собствения си исторически опит, че много важна е и армията на учителите, на онези, които формират съзнанието и пазят нашата национална принадлежност. Сега е необходимо всички, от които зависи образованието, науката и културата, да поемат делото на народното образование като първостепенна цел на българската държава – като най-верния път за националното ни развитие и именно 24 май ни връща към началото – към безсмъртното дело на нашите книжовници, на нашите училища, на читалищата, благодарение на които сме оцелели„, продължи Бояджиева.
Преди това тя припомни, че 24 май е денят, в който отбелязваме българския принос за европейската цивилизация. Създаването на буквите е успешно и трайно дело, защото има приемственост между Кирил и Методий и техните ученици, които, идвайки в България, създават своите книжовни школи и стават вдъхновители и учители на българския народ. Това българско и общославянско дело не би било възможно, без превръщането му в държавна политика от българския владетел Борис Първи.
Добре известно е, че в онези времена Византия се бори с католицизма и изпраща Светите братя като свои емисари сред западните славяни. За целта те създават глаголицата върху основата на българските говори в Солунско, за да може тези славяни да четат свещените книги на разбираем език. В България глаголицата се ползва до XI век. Тя е превърната в кирилица на държавно ниво по времето на Симеон Велики и Преславската книжовна школа – най-вероятно от учениците на Кирил и Методий – Наум, Климент Охридски и Константин Преславски.
Най-старите датирани надписи на кирилица в света са от Х век и са открити в Търговищко и Велики Преслав. С тези букви на старобългарски език учениците на Светите братя пренасят православието сред останалите славянски народи – благодарение на това дело днес на кирилица пишат общо над 200 000 млн. души по света.
Още в средата на XIX век българите започват да почитат Кирил и Методий и да честват празника – отначало в Пловдив, Шумен, Варна и постепенно и в цялата страна.
Признателността към делото на Светите братя е жива и ще продължава да се носи в най-красивата песен за празника – „Върви, народе възродени, към светли бъднини върви“, продължи Бояджиева.
След това тя направи връзка с днешни дни, като отбеляза, че днес празникът придобива все по-голяма важност, като се имат предвид процесите на глобализация, на създаване на масови културни продукти без художествена стойност, загубата на националните характеристики и устои в образованието.
Факт е, че ние искаме държавата да инвестира в тези жизненоважни сектори по-висок процент от БВП, продължи Бояджиева. След това тя отчете, че се гордеем с постиженията на българското училище, с високите резултатите на нашите ученици в международни състезания, олимпиади, резултат от труда и професионалната отдаденост на нашите учители, но в същото време според данни, публикувани от водещи европейски изследователски агенции, функционалността неграмотност сред учениците доближава 50 процента.
Също така е факт, че читалищата, театрите, библиотеките, музеите, археологията имат нужда от повече средства и понякога оцеляват благодарение на духа и ентусиазма на своите дейци, отчете Бояджиева.
Тя бе категорична, че с нищо не може да бъде обяснен опитът в програмите за обучение по литературата българската класика да намира все по-малко място, а писателите и поетите да се оценяват от ъгъла на политическата конюнктура.
Изключително тревожно е, че се поставят под съмнение произведения на Вазов, отричат се върхове като Ботев, Смирненски и Гео Милев, отбеляза още Бояджиева.
Накрая в декларацията на „БСП-Обединена левица“ бе отправен призив като отговорни институции управляващите да се заемат сериозно със съдбата и развитието на образованието, културата и духовността.
