Миналата седмица агенцията за кредитен рейтинг „Стандарт енд Пуърс“ потвърди рейтинга на България BBB/A-2 и прогнозира, че страната ще се присъедини към еврозоната в началото на 2026 година.
Български и чуждестранни икономисти също твърдят, че въвеждането на еврото в България е в ход, а в края на февруари българското правителство поиска извънреден конвергентен доклад от Европейската централна банка.
ЕЦБ трябва да потвърди, че страната изпълнява всички критерии в областта на паричната политика и финансовата стабилност. Ако докладът е положителен, централната банка ще даде зелена светлина за планирания прием на България в еврозоната от 1 януари следващата година.
При нас обаче нещата винаги се случват по най-трудния възможен начин и то не само заради външни фактори. Така беше и с Шенген, като българското и румънското членство беше най-изстраданото от всички приети досега. Влизането в еврозоната също се сблъска с мощни врагове, но за разлика от случая с Шенген, те не са Нидерландия и Австрия, а високопоставени наши политици.
Конституционният съд образува дело във вторник (27 май), след като миналата седмица
бе сезиран от президента Румен Радев по въпроса за правомощията
на председателката на Народното събрание заради предложението му за провеждане на национален референдум.
Радев поиска задължително тълкуване на разпоредби от конституцията, както и да се обяви за нищожно разпореждането на Наталия Киселова от 13 май, която не го допусна до разглеждане с аргумента, че противоречи на конституцията.
Въпросите на Радев към КС са : „Задължено ли е Народното събрание да се произнесе по предложение за произвеждане на национален референдум, направено от конституционен орган, овластен в закон? Има ли право председателят на Народното събрание да отклони такова предложение като недопустимо?“
По-рано този месец
Киселова спря внезапния порив на президента да бори еврото.
Тогава председателката, която е преподавател по конституционно прави, обясни, че искането на президента е недопустимо, защото парламентът не може да взема решения за провеждане на референдуми по въпроси, които вече уредени във вече ратифицирани международни договори.
Самият Радев добре знае, че България е задължена да приеме еврото с договора за членство на страната в Европейския съюз , който бе ратифициран още преди 2007 година. Страната ни е кандитад за членство от четири години.
Правителството твърди, че сме изпълнили необходимите критерии, затова датата за приемането ни сега зависи от Европейската комисия, ЕЦБ и страните от еврозоната. Дори да има политическа воля в Брюксел и европейските столици това да се случи, противоречивите сигнали, които даваме и то от най-висока инстанция, може да забавят процеса.
Президентът също така е съвсем наясно, че дори
съдът да задължи парламента да гледа искането за референдум,
той ще го отхвърли, защото управляващите имат мнозинство. Единствената му полза е е да се всява смут и еврочиновниците в Брюксел да си дадат сметка, че у нас няма политическа стабилност, което би могло да отложи приемането на еврото.
От цялата работа няма да загубят Комисията и еврозоната, а българските граждани, защото присъединяването към еврозоната би помогнало на страната ни да засили търговията с останалата част от блока,
да намали трансакционните разходи и да засили влиянието си в Брюксел.
Няма спор, че информационната кампания за еврото беше неефективна и не достигна до хората. За сметка на това кампанията срещу еврото си изпълни целта. Не случайно толкова много хора харесаха действията на президента.
Реалността е, че огромна част от българите не вярват, че присъединяването към еврозоната е правилно решение. Дори напротив, те са убедени, че ще понесат тежки загуби, а държавата ще загуби суверенитет.
Според проучване на „Тренд“, публикувано на 22 май,
над половината българи не се чувстват информирани за въвеждането на еврото,
а 59% подкрепят инициативата на Радев за провеждане на референдум.
Сред избор от три твърдения относно приемането на еврото като валута в България, 21% са на мнение, че България трябва да въведе еврото на 1 януари 2026 г., 33% смятат, че еврото трябва да се въведе, но това да стане в следващите години, а 38% са на мнение, че България никога не трябва да въвежда еврото.
Не е особено честно и редица анализатори да твърдят по обществените телевизии, че приемането на еврото няма да окаже влияние върху цените. Опитът показва, че приемането на единната валута може да предизвика поне еднократно покачване на цените, което ще засегне по-бедните домакинства.
Въпреки това играта на Радев е рискова. Предложението му няма да се реализира, но със сигурност ще размъти водата.
.
