В бр. 79 на списание Banker Special Ирена Соколова разказва за изкуството да избираме партньор. Тя търси отговор на въпроса защо противоположностите ни изкушават, но еднаквостите ни задържат.
Една от най-важните теми в живота ни е тази за избора на подходящия човек, когото да харесваме, с когото да се усещаме щастливи и да се гордеем!
Питаме се защо понякога ни привличат хора, които са нашата пълна противоположност, а друг път търсим партньори, с които си приличаме до степен на огледалност? Питаме се и дали това е въпрос на химия, на съдба или на психология? Всъщност значими са и трите перспективи, защото животът, както сме се убедили, не е еднопланов и има своите психологически, духовни, биохимични и поведенчески измерения.
Другият, който е различен от нас, винаги предизвиква интерес, а идеята, че противоположностите се допълват, съществува още от античността. Според философи като Хераклит именно напрежението между полюсите създава движение и живот. На лично ниво – често се влюбваме в хора, които имат онова, което усещаме, че ни липсва.
Интровертът може да бъде очарован от социалния вихър. Рационалният тип – от емоционалната дълбочина на отсрещния. Влюбването се случва в пространството между нашето „аз“ и непознатото „ти“.
Научните изследвания показват, че при влюбване мозъкът освобождава коктейл от хубавите хормони – допамин, серотонин, норадреналин и окситоцин. Хелен Фишър американка, която се занимава с невронауки разделя хората на четири биохимични типа:
- Допаминов тип: търсачи на новото, приключенци. Често се привличат от същия тип или от по-стабилни личности.
- Серотонинов тип: традиционалисти, ценящи реда. Те търсят сходство и предвидимост.
- Тестостеронов тип: аналитични и логични, привличани от емпатични, интуитивни партньори.
- Естрогенов тип: емоционални, чувствителни, често привлечени от силни и стабилни партньори.
Противоположностите се допълват, а еднаквостите се привличат.
Психологическата перспектива казва, че изборите ни отразяват нашата вътрешна травматичност. Според теорията на привързаността, изградена в ранното детство, избираме партньори, които неосъзнато възпроизвеждат усещания от нашето минало. Ако сме имали трудна връзка с родител, може да се влюбим в емоционално недостъпни хора. Противоположността понякога не е допълване, а опит за изцеление. Търсим партньори, чрез които да се доближим до отхвърлени или непознати аспекти от себе си.
След фазата на началното романтично опознаване обаче, идва реалността на ежедневието. В този етап, сходните ценности, визия за живота и стил на комуникация започват да играят решаваща роля.
Различията, които някога са били секси, започват да стават източник на конфликти. Това, че един от партньорите е спонтанен, а другият – планиращ, поражда все повече напрежение.
Дълготрайните добри връзки се изграждат не толкова върху противоположности, колкото върху умението да разбираш и да бъдеш разбран.
В много духовни учения връзките се разглеждат като форма на душевна еволюция. Срещаме точно онези хора, от които имаме най-много да научим. Според източната философия, в човека съжителстват мъжка (ян) и женска (ин) енергия. В любовта често откриваме партньори, които „изравняват“ нашата вътрешна динамика. Така че противоположностите не просто ни допълват – те се появяват в живота ни с мисия.
В терапевтичната практика нерядко виждам как хора, изкушени от противоположности, в някакъв момент осъзнават, че нямат основа за устойчивост. Пример: жена, която търси силен, значим, доминиращ мъж, често се оказва в динамика на подчинение. Или мъж, влюбен в артистична и непредсказуема жена, се чувства несигурен в дългосрочен план. Зрелостта в избора на партньор идва с осъзнаването: не какво ни „запалва“, а какво ни изгражда.
Пример: Жената, която винаги се е влюбвала в “лоши момчета”, в терапия осъзнава, че търси силен, любящ бащин модел. След като започва да се свързва със себе си, избира партньор, който не я предизвиква с интензивност, а я подкрепя с присъствие.
Според Фишър привличането, което усещаме към някого не е случайно. То е химия + психология. Нашите гени, хормони и опит ни „настройват“ да търсим определен тип човек. Това обяснява защо понякога сме привлечени от хора, които „на теория“ не са подходящи за нас, но тялото и мозъкът ни ги разпознават като съвместими на биохимично ниво.
Всъщност, противоположностите могат да се допълват, но не винаги се допълват устойчиво. Сходствата могат да изграждат стабилност – но ако липсва жива динамика, има риск от застой. Връзките са път, не статична дестинация.
Както казва и Фишър: „Не можеш да избираш в кого ще се влюбиш, но можеш да избереш какво да направиш с тази любов.“
Коя е Ирена Соколова
Ирена Соколова е социален психолог и психотерапевт. Групов консултант и корпоративен обучител по личностно израстване. Специалист при работата с тревожност и панически атаки, стрес и поведенчески трудности в общуването и адаптацията; член на Българското дружество по психодрама и групова терапия; лектор на Националния център за повишаване на квалификацията към МОН и на Постоянната академия за наука и иновации в образованието към СБУ, завършила е психология, психотерапия, управление и администрация.
Народен представител в 41-вото, 42-орото и 43-тото Народно събрание. Областен управител в два мандата и участник в 25-атата Национална антарктическа експедиция и член на Българския антарктически институт.
