Новината за евентуалното закриване на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) отново вдигна шум сред широката общественост, но скоро щеше да избледнее като сюжет на абсурден филм – орган, целящ да измие лепкавите ръце на корупцията е на път да бъде прибран на удобно място в архива.
Разбира се, както много други решения в миналото на нашата държава, е по-удобно да разглобим нещо, вместо да го поправим.
В противен случай, рационалното ще вземе превес, а корумпираните не искат такъв развой на събитията, понеже е “по-умно” да си съберем партакешите, че ни пречат. Едно е ясно – търси се поредният разкол!
Нека изходим от въпроса откъде се появиха опасенията за закриването на КПК?
“Сглобката” от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и още неразцепилото се ДПС създаде мегаоргана за борба срещу корупцията, а сега коалиционния партньор на “Продължаваме промяната” (ПП) – “Демократична България” (ДБ) тресна по масата и поиска за пореден път закриването на КПК, с аргумента че се използва целенасочено за репресии срещу противниците на властта. В същото време няколко дни по-късно лидерът на “ДПС – Ново начало” Делян Пеевски възнамери да внесе малко смут в редиците на управляващи и опозиция, като се обяви “ЗА” закриването на Комисията.
Гръм от ясно небе! Но защо му е на Пеевски да закрива КПК?
„Комисия за противодействие на корупцията трябва да бъде закрита! Защото всички разследвания за “пачки”, “пудели”, “митници” и подкупи се използват единствено за помпане на спихналия рейтинг на лидерчетата на ПП-ДБ!…”, заявява Пеевски, срещу който през годините се водят сума ти протести.
А
правителството, оглавявано от Росен Желязков е на друго мнение,
т. е. те са против закриването на КПК, понеже това би попречило да се усвоят 5 млрд. лева по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), но само заради това… Самият Борисов си го каза правичката, че не иска да има нищо общо с КПК и той също би искал да я закрие, но мира не му дава, като на прага седят едни 5 млрд. лева за получаване – типичен правозащитник на демокрацията, опитващ се да укроти по-радикалните възгледи на Пеевски. Положението много започваше да прилича на този крилат израз: “Исках…, но нямах желание”!
А сега всичко беше в ръцете на ПП-ДБ, или по-скоро само ПП, понеже по тяхно желание се създаде това “чудовище”, както го описа Борисов. Но някак си политическата памет, както и преди сме заявявали е доста краткосрочна. Инак казано, когато са на власт, политическите партии често се реят в облаците на т. нар. борба с корупцията.
Какво имам предвид? С
ентусиазъм ГЕРБ създаде спецправосъдието през 2010 г.:
в първия си управленски мандат, когато Бойко Борисов спечели властта с обещания да се разправи с корупцията. Какво се получи? То се изроди в инструмент за политически разправии с опонентите, а тази т. нар. свръхспециализация на досъдебното производство си остана мираж.
Да се върнем обаче на сегашната обстановка, наподобяваща много тази от преди 3 години. И понеже не съм юрист, трябва да се обърнем към думите на такъв…
Според адв. Михаил Екимджиев желанията, идеите, предложенията, размяната на реплики
за закриване на антикорупционната комисия е „театър за наивници“,
като вероятното закриване или не на КПК ще е само в ущърб на ПП-ДБ: “Сега, ако ПП-ДБ кажат „искаме да се закрие“, ще бъдат упрекнати, защото комисията е създадена по техен дизайн преди години. Противниците им ще ги атакуват, че искат, защото тази КПК си върши работата и се насочи към техни представители. Те нямат полезен ход, а Пеевски и Борисов трупат дивиденти…”
А за напрежението в ПП-ДБ, Николай Денков спомена, че от ПП искат антикорупционната комисия да работи, като обърна внимание че досега не е имало номинационна комисия, която да се произнесе за предложените членове на Антикорупционната комисия. Именно тази му теза породи недоволство от страна на техните коалиционни партньори, както споменахме вече.
Добре тогава, закриваме КПК, губим (в най-лошия случай) част от парите по НПВУ, а лепкавите ръце на това недоносче (корупцията) си остават. Решенията са няколко в тази напечена до червено ситуация….
Съпредседателят на “Да, България” Божидар Божанов дава едно от тях: “Ние смятаме, че КПК трябва да бъде закрита, за да бъдат намалени бухалките и да се скъса милиционерската връзка – тя сега е служба за сигурност, пълна с ченгета, начело със Антон Славчев. На нейно място трябва да се създаде много по-олекотена структура, която не може да е бухалка…”, като допълва, че борбата с корупцията се влияе пряко от прокуратурата, която слага чадъри.
С други думи, прави се по-нисш орган за борба с корупцията и се
фокусираме върху преструктурирането на прокуратурата,
която единствена може да повдига обвинения.
Но някак си парадоксално, абсурдно и даже иронично звучи тази хипотеза, като погледнем колко години не може да се справим с този ангажимент, очакващ се от ЕК – “Антикорупцията” да лови корупцията, а не да я обслужва, което е именно второто решение на това биквадратно уравнение.
Еми, Европейската комисия ще има да си почака, тъй като в България няма неща, които са по-големи от ината. За хляба може и да поспорим…
А както знаем “в спора се ражда истината” и с човешкото любопитство трябва да разберем, че на голямата картина не всичко е черно-бяло,
подобно на нашия живот и ние се стремим към някаква промяна,
а закриването не е промяна – то си е капитулация.
Тази реформа обаче трябва да има и някаква почва, понеже оставаме с грешното впечатление, че борбата с корупцията е само параван за прогнилата система.
Вместо реформа с резултати, демонтаж с думи.
Вместо смяна на рецептата, сърбане на вкисналата манджа, добавяйки още сол.
Междувременно доверието на обществото в правосъдието, институциите и политическата класа продължава да се топи – и не защото някой го подронва отвън, а защото то изтича. Капка по капка, през дупката на поцинкована кофа, запечатана с бездействие и споделена безотговорност.
А “Антикорупцията” вика “дръжте корупцията”, без да си дава сметка, че тя трябва да я хване за гушата. Друг е въпросът как да я хване, като няма права?…
