Новият сезон на Английската Висша лига, който започва на 15 август с мач между настоящия носител на трофея „Ливърпул“ и „Борнемут“, вероятно ще бъде най-интригуващият през последните години. Изглежда, че три клуба могат да попречат на победителя от миналия сезон да защити титлата си. А още половин дузина отбори се стремят да влязат в Шампионската лига.
Неочаквано увеличеният атакуващ потенциал на почти всички претенденти добавя особен вкус към тази борба. Търсенето на централни нападатели, което скочи драстично това лято, сигурно има ефект. Когато разглеждаме възможните сценарии за Английската Висша лига, започваща този петък, трябва да се отклоним от добре познатия канон, който предписва специално отношение към настоящия носител на трофея.
Разбира се, не само титлата на „Ливърпул“ през миналия сезон беше голяма изненада – много неща се случиха през лятото. В този случай говорим за автомобилната катастрофа, която отне живота на един от ключовите играчи на отбора – Диого Жота. Основното обстоятелство, което кара човек да се съмнява относно шансовете на „Ливърпул“ да повтори успеха си, обаче е доста мащабното преструктуриране, което клубът реши да предприеме това лято. В настоящия трансферен прозорец (той затваря едва на 1 септември) клубът от Ливърпул е най-големият купувач в света (над 293 милиона евро) и трети по получени пари от трансфери на играчи (над 196 милиона евро).
На пръв поглед те успяха да се справят с основните загуби от игрова гледна точка – десният бек Трент Александър-Арнолд, крилото Луис Диас и нападателят Дарвин Нунес.
Сред основните покупки са младият универсален Флориан Виртц, който може да покрие почти всяка позиция в центъра на терена или атаката, и реактивният десен бек Джереми Фримпонг, който е свикнал да играе по целия фланг и дори в наказателното поле на противника – играчи, които направиха „Байер“ – Леверкузен едно от най-ярките явления на немския футбол през настоящия век.
Придобиването на Юго Екитику, който привлече вниманието със суперуспешния си сезон в „Айнтрахт“ – Франкфурт, изглежда двойно ценно: „Ливърпул“ го открадна от „Нюкасъл“, който искаше да се включи в битката за челните места. Добро точно подсилване е левият бек Милош Керкез от „Борнемут“, малък клуб от Южна Англия, за когото миналият сезон беше най-добрият в историята. Защитната му линия беше разглобена през лятото от футболните гиганти, които платиха общо 172 милиона евро за трима играчи.
Попълненията на „Ливърпул“ изглеждат най-подходящи и отговарящи на нуждите на отбора.
Но това не означава, че те няма да изискват допълнителни усилия от Арне Слот – всеки един трябва да бъде правилно интегриран в тактическите схеми.
Междувременно, зад настоящите шампиони, се е сформирала голяма група преследвачи по стандартите на Висшата лига от последните години. Първият съперник е добре екипираният „Манчестър Сити“, който леко се е възстановил след катастрофална година по собствените си високи стандарти. Изглежда, че е намерил нова двойка вратари. В отбора вече е 22-годишният Джеймс Трафорд, за когото в Англия се говори като за бъдещ номер едно на националния отбор. Скоро към него трябва да се присъедини Джанлуиджи Донарума, героят от миналогодишния триумф на ПСЖ в Шампионската лига, който се оказа ненужен за клуба от столицата на Франция. Халфовата линия на „Сити“ също изглежда по-силна – вече с тактически гъвкавия Тияни Рейндерс. Плюс това, носителят на „Златната топка“ Родри трябва да се възстанови от поредната си контузия и да се завърне в игра до средата на септември.
Вторият съперник е „Арсенал“, който три пъти поред завършва втори в английското първенство,
но не е спечелил нищо през този период (спечелването на Суперкупата на страната не е постижение). Още един блед сезон може да се окаже последен за Микел Артета. Той е старши треньор вече пет години и половина, напредъкът на „Арсенал“ е неоспорим, но единственото осезаемо нещо, което може да покаже, е ФА Къп през 2020 година. Испанецът трябва да бъде подведен под отговорност. В края на краищата, проблемните зони, чието съществуване позволи проектът на новия отбор да се счита за недовършен, вече са затворени. Халфовата линия е обновена (Мартин Субименди и Кристиан Норгор са поканени да заменят Жоржиньо и Томас Партей). Имаше и едно „модерно“ придобиване – нападателят Виктор Гьокереш, който блестеше в „Спортинг“ – Лисабон.
Централните нападатели са особено търсени това лято; онези клубове, които не разполагат с класни реализатори, водят ожесточена битка за тях.
Изкушаващо е да включим „Челси“, който победи ПСЖ на финала на неотдавнашното Световно клубно първенство,
в категорията претенденти за титлата. Вярно, с доста резерви. Ще бъде ли централният нападател Жоао Педро, закупен от лондонския гранд, толкова продуктивен в дългосрочен план? Ще може ли отборът да издържи на пълноценна игра на два фронта – Шампионската лига, а не с лошо окомплектованата Лига та конференциите? Ще се справят ли със загубата на ключовия централен защитник Леви Колуел, който отсъства дълго време поради скъсана кръстна връзка на коляното? И накрая, ще успеят ли да избегнат други контузии след толкова кратка почивка? Не е ясно и колко ниско може да падне „Челси“, ако започнат проблеми.
Дните на така наречената Голяма шестица отдавна отминаха (термин, използван за описание на постоянството на върха на таблицата във Висшата лига: шестицата, освен „Челси“, включваше „Арсенал“, „Ливърпул“, „Манчестър Сити“, „Манчестър Юнайтед“ и „Тотнъм“).
Конкуренцията за места в Европа и, най-важното, за влизане в Шампионската лига
(пет отбора вероятно ще я постигнат) е изключително висока. „Манчестър Юнайтед“, след катастрофален сезон, най-лошият в ерата на Висшата лига, ще играе само в местни турнири, но нито това, нито разходите им, само малко по-малки от тези на „Ливърпул“ (229 милиона евро), им позволяват да се превърнат в фаворити. Лондонският „Тотнъм“, загубил клубната легенда Сон Хюн-мин и останал с доста скромна заявка, ще му отнеме известно време, за да се адаптира към треньора Томас Франк, ужасно любопитен специалист, между другото, който е свикнал с рационален подход към ресурсите в „Брентфорд“, столичен клуб с по-нисък статус.
А има и такива, които могат да се конкурират с тези обзети от криза топ клубове. Ето го „Нотингам Форест“, който се подобри драстично в миналия шампионат, а през лятото отблъсна опита на „Тотнъм“ да привлече капитана Морган Гибс-Уайт, заплашвайки със съд. Ето го „Астън Вила“, който блесна в Шампионската лига през пролетта – под ръководството на Унай Емери той постоянно завършва високо. Ето го „Нюкасъл“, толкова тромав на трансферния пазар, но все пак изключително хармонично сглобен. Всъщност, той се държеше за петата линия миналия сезон и, вероятно, ще може да го направи отново. Особено ако успее да задържи и върне нападателя Александър Исак, който саботира клубните събития от половин лято заради манията си по „Ливърпул“.
