След прегласуване със 124 гласа „За“ бяха приети промените в Закона за ограничаване на изменението на климата. Той бе подкрепен от 62 депутати от ГЕРБ-СДС, 25 от ДПС-Ново начало, 16 от БСП-Обединена левица, 15 от „Има такъв народ“, трима от Алианс за права и свободи и трима – нечленуващи в парламентарни групи. „Против“ гласуваха 13 народни представители (един от ПП-ДБ, 10 от МЕЧ, двама от „Величие“). „Въздържал се“ бяха 15 депутати от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“.
По време на обсъждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата на първо четене, депутатът Татяна Султанова от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ коментира, че с него се подменят европейските цели с олигархични. Тя поясни, че за нейната парламентарна група е важно всяко едно евро, което България ще получи, за да стигне до своите заложени цели (намаляване на емисите с 55%), да привлече поне 4-5 пъти повече частни инвестиции, което да доведе страната до постигане на най-високите политически и икономически цели – а именно до реалните нужди на хората и предприятията.
„В противен случай рискуваме тези пари да бъдат пренасочени към ограничен списък от приближени до властта – лица и фирми, които ще ги „усвоят“ успешно, но няма да постигнат истинските цели. Хората ще останат бедни, икономиката все така ще е закотвена в миналото – а българските граждани ще останат на опашката на ЕС по доходи„, обяви Султанова.
Тя добави, че е имало такава практика в периода от 2009 г. до 2020 г., когато едни и същи икономически кръгове години наред получавали финансов ресурс и вместо да изграждат европейска и модерна икономическа България, те изграждали своята империя.
„Днес виждаме опит за същия сценарий – концентриране на финансовия контрол в ръцете на едно министерство и на един вицепремиер, зад които прозира нечие чуждо влияние„, добави още Султанова и обясни, че поради тази причина от нейната парламентарна група няма да подкрепят законопроекта.
След това тя припомни как преди няколко години правителството на Кирил Петков е било първото, което е имало куража да постави Зеления преход и климатичните политики в центъра на държавната политика и това да стане водещ приоритет, като заради това през 2022 г. от Еврокомисията ни похвалила, че българският план е най-зеленият в Европейския съюз. Султанова уточни и че тогава България за първи път е имала вицепремиер по климатичните политики.
Изказването на Султанова провокира министъра на енергетиката Жечо Станков, който бе дошъл в парламента, за да защити законопроекта, на който е вносител.
Той изрази учудването си, че от ПП-ДБ няма да подкрепят законопроекта, който дава глътка въздух на ТЕЦ „Марица Изток“, така че над 40 000 души и от избирателните райони на опозицията да си поемат въздух и да не се страхуват от това, че ще си загубят работата, предвид факта, че вече няма да ги очаква перспективата с поетапното закриване на мощностите.
Жечо Станков припомни и как благодарение на вицепремиера Томислав Дончев са успели да запазят нелиберализираният пазар на електроенергия за битовите потребители, благодарение на което сметките им ток не са скочили с 46 процента.
Реално с новите промени се транспонират две директиви, свързани с функционирането на Европейската система за търговия с квоти за емисии на парникови газове и приноса на въздухоплаването към целта на Съюза за намаляване на емисиите.
Въвеждат се и национални мерки по прилагане на три регламента, които се отнасят до включването на дейностите в областта на морския транспорт в системата на ЕС за търговия с емисии, както и мониторингът, докладването и проверката на емисиите на допълнителни парникови газове и емисиите от допълнителни видове кораби; обхвата, опростяването на докладването и правилата за съответствие и определянето на целите на държавите членки за 2030 г. и задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове през периода 2021 – 2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение.
