Шефката на Европейската централна банка Кристин Лагард планира да напусне поста си преди президентските избори във Франция догодина, за да позволи на френския президент Еманюел Макрон да окаже влияние на избора на нейния наследник, съобщи „Файненшъл таймс“ на 18 февруари.
Мандатът на Лагард трябва да приключи през октомври 2027 г., но някои се опасяват, че крайната десница може да спечели президентската надпревара във Франция през пролетта на 2027 г., което ще усложни избора на новия лидер на най-важната финансова институция в Европа.
Позовавайки се на запознато с въпроса лице, „Файненшъл таймс“ посочва, че дамата все още не е взела решение кога точно да напусне, но е склонна да обяви, че Макрон и германският канцлер Фридрих Мерц са ключовите фактори при определянето на нейния приемник. Макрон няма право да се кандидатира отново за трети президентски мандат.
„Президентът Лагард е изцяло съсредоточена върху мисията си и не е взела никакво решение за края на мандата си“, заяви говорител на ЕЦБ.
Репортажът на „Файненшъл таймс“ идва само седмица след като управителят на „Банк дьо Франс“ Франсоа Вилроа дьо Гало заяви, че ще се оттегли през юни – повече от година преди да приключи мандата си, което ще позволи на Макрон да избере и назначи негов заместник преди президентските избори, които крайната десница може да спечели.
Въпреки че изборът на наследник на Лагард ще зависи от всички лидери от 21-членната еврозона, досегашната практика показва, че всеки успешен кандидат трябва да има подкрепата както на Германия, така и на Франция, за да заеме поста.
„Има основателни причини да се вземат решения преди френските избори“, заяви Емануел Мьонх – професор във Франкфуртското училище по финанси и бивш служител на „Бундесбанк“. „Със сигурност би било по-лесно с Макрон, отколкото с Льо Пен или Бардела, които вече споделиха, че че имат много различни идеи за това каква трябва да бъде ролята на ЕЦБ.“
Все още няма официални кандидати за креслото на Лагард, но в средите на ЕЦБ се носят няколко имена като потенциални бъдещи президенти на инситтуцията. Най-известните сред тях са бившият ръководител на нидерландската централна банка Клаас Кнот, генералният мениджър на Банката за международни разплащания Пабло Ернандес де Кос и ръководителят на Бундесбанк Йоахим Нагел.
Членът на изпълнителния борд на ЕЦБ Изабел Шнабел също заяви, че се интересува от позицията, но законите на Европейския съюз може да ѝ попречат да се кандидатира, тъй като членовете на борда имат неподновяем мандат. Името на Лагард обаче се появи малко преди собствената ѝ номинация преди седем години, което предполага, че тази надпревара е непредсказуема.
Французойката би напуснала ЕЦБ в относително спокойно време. Инфлацията е близо до целевата си стойност, лихвените проценти са в неутрална територия, а икономическият растеж на еврозоната има потенциал – рядка комбинация, която някои наричат нирвана на централния банкер. Тъй като повечето, ако не и почти всички важни решения на институцията, се вземат с консенсус, без официално гласуване, промяната начело на банката е малко вероятно да промени политиката.
Пазарите в момента очакват ЕЦБ да запази лихвените проценти непроменени до края на годината, но изключителната несигурност в световната среда може бързо да промени перспективите.
Мандатът на Лагард е до 31 октомври 2027 година. Преди да оглави ЕЦБ, тя беше управляващ директор на Международния валутен фонд от 2011 до 2019 г., а преди това – френски финансов министър.
Дали правителствата виждат необходимостта от бързи действия за защита на централната банка и каква е тяхната представа за всяка заплаха за функционирането на ЕС, породена от възхода на крайнодесния „Национален сбор“ във Франция, са от решаващо значение за хореографията на едно от най-значимите кадрови решения на региона.
Нервните реакции на инвеститорите за Федералния резерв по време на периода за избор на наследник на Джеръм Пауъл точно когато стопанинът на Белия дом Доналд Тръмп атакува сегашното банково ръководство, формира фон, който може да подтикне служителите в европейските коридори на властта да обмислят решение по-рано, отколкото по-късно. От друга страна, вечните борби на блока за важни работни позиции биха могли да се противопоставят на това.
Няма определен график за назначаване на председателите на ЕЦБ. Споразумението за Лагард беше част от мащабен пакет за пазарлъци за длъжности в ЕС, който започна четири месеца преди началото на мандата ѝ. Подобно беше времето и за нейния предшественик, Марио Драги.
Европейските столици крият картите си, като същевременно настояват, че е твърде рано да разглеждат този въпрос. Това не спря спекулациите в политическите среди на еврозоната, че правителствата ще се откажат от стандартната практика за избиране на служители на ЕЦБ един по един, за да осигурят по-прецизен и бърз резултат с комбиниран избор. В допълнение към президентския пост, предстоят още две свободни места, включително това на главния икономист Филип Лейн през май 2027 година. Необходимостта от обсъждания в Европейския парламент и желанието да се избегне преливане на процеса в годината на френските избори биха могли да са мотив за решението да бъде взето до декември.
Лидерите може също да се споразумеят за наследяването на члена на Изпълнителния банков борд Изабел Шнабел, която ще напусне в края на 2027 година.
Едно от предимствата да се свърши всичко наведнъж е да се уредят управленските позиции на половината от висшия ешелон на ЕЦБ. Като се има предвид вероятната цел на Франция за поста на Лейн, което би означавало две места в борда до края на мандата на Лагард, съгласуването на пакет може да успокои големи страни като Германия и Испания, че биха могли да вкарат свои хора в борда.
Сериозен плюс ще е договарянето на сделка преди президентски избори, където анкетите показват, че крайнодесните кандидати Марин Льо Пен или Жордан Бардела, се радва на висок рейтинг. От гледна точка на Брюксел възходът на крайнодясната политическа сила плашещ, като се има предвид, че подобна евроскептична партия никога не е била толкова близо до пхрезидентския пост в страна, която е сред основателите на ЕС. Бардела заяви през ноември 2025-а, че партията ще настоява ЕЦБ да възобнови икщономическите стимули като начин за справяне с раздутото дългово бреме на Франция.
Подобни изказвания са тревожни за политиците. Миналата седмица президентът на „Бундесбанк“ Йоахим Нагел предупреди за опасността централните банки да дават приоритет на фискалните цели, посочи атаките на Тръмп срещу Федералния резерв и предупреди, че всеки успех там може да бъде „план за политиците в други страни“.
Австрия е неотдавнашен пример за предварително направени назначения преди евентуална победа на крайната десница. През март 2024 г., шест месеца преди изборите, тогавашното правителство, ръководено от десноцентристите, започна процедура за попълване на всички свободни места в борда на централната банка, доста преди датата на обявяване на някои от тях. Министърът на икономиката Мартин Кохер спечели номинацията за управител през август същата година и встъпи в длъжност 13 месеца по-късно.
