По повод последния парламентарен „комплимент“, произведен миналата седмица, сред академичната общност на юристите се чу следното предложение – след сформирането на всяка следваща легислатура на парламента народните представители да преминават кратък обучителен правнополически курс, в който, освен всичко друго, да е включено и запознаване с основите на професионалния морал. Публикуваме позицията на доц. Иван Кьосев – преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е автор на студии и статии за съдебната реформа, политическата система и парламентарните избори, както и на книгите „Теория за рационалното и хуманното законодателство“ и „Държавната власт и политическите режими при действието на Търновската конституция“.
Днес, в навечерието на поредните парламентарни избори и в среда на политическа нестабилност и сериозен спад на общественото доверие в държавните институции, е удачно да си припомним някои от основните постулати и особености на политическия процес. Многовековната еволюция на държавното управление води до създаването на модела на правовата и демократична държава. Водеща роля в тази конструкция имат парламентът като еманация на волята на гражданите.
Юридическата наука дефинира парламента като институцията – най-висшето олицетворение на идеята за демократична държава и свободно гражданско общество. Парламентът – със своите представителна, законодателна, бюджетна, контролна, комуникационна и интегративна функции – е символ и двигател на политическия процес и на представителната демокрация. Парламентаризмът, като политическа доктрина, предоставя модел за решаване на социалнополитическите проблеми чрез дебати, чрез оформяне на тези и на рационално законодателно решение на парламентарното мнозинство.
Така идеологията на парламентаризма допринася за осигуряването на еволюционното развитие на обществото и за изграждането на модерната държавност.
За съжаление, поради особеностите на българската политическа реалност и сравнително късата и драматично прекъсвана история на българския парламентаризъм, вече 35 години се сблъскваме с трайни проблеми, които водят до ниско качество на политическите дебати и на създаваните нормативни актове, а и до драстичен спад на доверието на гражданите в държавните институции.
В момента Република България се намира в трайна политическа нестабилност, чийто резултат е каскаден процес на нови и нови парламентарни избори. Налице са системни прояви на народните представители, несъвместими с професионалния и с житейския морал. Значителна част от депутатския състав не участва активно и отговорно в работата на Народното събрание.
Закономерно е отрицателното отношение на българските граждани към утвърдилия се образ на народния представител, към атмосферата и скандалните сцени в пленарната зала, в кулоарите и в заседанията на парламентарните комисии. В парламентарния фолклор завинаги ще останат все по-зачестилите ръкопашни сблъсъци, както и някои цветисти думи и изрази – дебили, наркомани, безродници, гювендии, безопасни игли, нещастни неможачи и редица други, които тук по морални съображения няма как да бъдат посочени, но с които народните представители общуват помежду си.
Така става наложително посочването и налагането на критериите, на които трябва да отговарят народните представители, а в по-широк план и на лицата, които се занимават с политическа дейност.
Освен нормативно установените основания, на които трябва да отговаря всеки народен представител (гражданство, възраст, чисто съдебно минало), съществуват и други, безусловно обвързващи изисквания. Те произтичат от особеностите на политическата работа и са се наложили в процеса на еволюцията на парламентаризма.
Такива са т. нар. конституционни конвенции, създадени и наложили се в родината на парламентаризма – Великобритания. Конституционните конвенции обединяват в себе си морални принципи и норми и утвърдени добри практики в сферата на държавното управление. Така се формират правилата на професионалния морал в политическия живот. Нормите на професионалния морал задължават и поддържат поведението на народния представител в определени предварително зададени рамки.
Професионалният морал включва система от правила и добри практики при осъществяване на парламентарната дейност и при участието в политическия живот. По-важните от тези правила са както следва:
Използване на официалния книжовен език. Това е т.нар. официален делови езиков стил на изразяване и общуване. Диалектните, жаргонни и обидни думи и изрази, фамилиарният или агресивен тон са напълно недопустими.
Редовно участие в работата на съответните парламентарни заседания, парламентарни комисии и работни групи при изработването на текущите законопроекти.
Редовно и отговорно участие в парламентарния контрол върху работата на изпълнителната власт.
Системно поддържане и повишаване на квалификацията в областите на компетентност на народния представител;
Поведение на колегиалност и уважение към останалите членове на парламента и системно участие в парламентарния контрол по темите от сферата на компетентност на народния представител и по въпроси и проблеми от неговия избирателен район.
До голяма степен спазването на принципите и правилата на професионалния морал е фактор, който обуславя и легитимността, а и общественото доверие в парламента. И тъй като парламентът е място за дебати и парламентарен контрол, с оглед вземането на рационални управленски решения, безусловно в политическата практика на функционално ниво са необходими отлична езикова култура, изявени ораторски способности и нормални правоговорни умения с оглед разбираемото и убедително изразяване на политически и експертни становища.
С оглед на така очертаните проблеми и изисквания логично възниква въпросът дали не е рационално след сформирането на всяка следваща легислатура на парламента
народните представители
да преминават кратък обучителен правнополически курс,
чрез който да усвоят основните юридически понятия и институти на правото, а също така и етапите на развитие на парламентаризма като политическа доктрина и реална политическа практика, както и да се запознаят с основите на професионалния морал, за да могат адекватно да работят по законопроектите и при парламентарния контрол.
В заключение, няма как да не отбележим, че предстои сериозен и дълъг процес на възстановяването на цивилизованото политическо общуване.
Към момента на обществото се налага постановката, че парламентът и политическият плурализъм са само фалшива фасада, че интелектът, културата и юридическите познания са излишни, а за успех в политиката трябва да се използва просторечието, грубия жаргонен стил и порочната система на „връзките“ и протекциите.
Но това поставя в опасност нашето общо бъдеще и реализирането на големите политически, демографски и икономически задачи, които стоят пред България.
