Еманюел Мулен – бившият началник на кабинета на френския президент Еманюел Макрон, получи на 20 май одобрението на законодателите да оглави „Банк дьо Франс“, след като обеща, че ще управлява централната банка без „външно давление“. Опозиционните партии твърдят, че номинацията на Мулен от Макрон е поредният пример за усилията му да назначи съюзници, които могат да „упражняват влиянието си дълго след като той се оттегли след президентските избори през април 2027-а, които крайната десница има шанс да спечели“.
Мулен – бивш банкер и висш служител на финансовото министерство – има солиден опит и квалификация като един от най-опитните икономисти на Франция, но трябваше да отговаря и на въпросите на законодателите доколко независим е от Макрон след последната си работа като началник на кабинета му.
„Стоя пред вас като свободен човек, държавен служител, който е служил на държавата 30 години и е ангажиран да изпълнява задълженията си с пълна независимост и безпристрастност, както по отношение на изпълнителната власт, така и на частните интереси“, увери депутатите Мулен по време на изслушването за потвърждаване на кандидатурата му.
Като председател на 226-годишната „Банк дьо Франс“, Мулен ще е член на управителния съвет на Европейската централна банка, който определя лихвените проценти на еврозоната, и ще отговаря за регулирането на френските кредитни институции. Опонентите във финансовите комисии на двете камари на френския парламент можеха да блокират назначението му, ако три пети от тях бяха гласували против него. В крайна сметка Мулен беше одобрен с 52.7% гласове против него.
57-годишният експерт се ползва с репутацията на ветеран в управлението на кризи, след като съветва бившия президент Никола Саркози по време на дълговата криза в Европа, както и шефката на ЕЦБ Кристин Лагард по времето когато е била министър на финансите на Франция. Като генерален директор на Главната дирекция на съкровището (Direction générale du Trésor) във френското Министерство на икономиката и финансите от 2020-а до 2024-а (позиция, на която е назначен след като е ръководил кабинета на министъра на финансите Бруно льо Мер), е помогнал на френското правителство да се справи с кризата с КОВИД-19, инфлационните шокове и преговорите за бюджета на Европейския съюз.
Мулен заяви, че в момента не може да каже каква ще бъде позицията му на следващото заседание на ЕЦБ за определяне на лихвените проценти през юни, тъй като това зависи от икономическите данни, които ще постъпят до тогава по време на особено бурен период, белязан от нестабилност на енергийния пазар. Той добави, че всякакви признаци за отслабване на инфлационните очаквания ще бъдат ключови и че политиците ще трябва да бъдат особено бдителни по отношение на базовия инфлационен индекс, който елиминира силно колебаещите се цени на енергията и храните.
Тенденциите в заплатите ще бъдат третият критичен тренд, който трябва да се следи преди юнската среща, за да се види дали сегашният шок от конфликта в Близкия изток има траен ефект върху инфлацията, отбеляза Мулен. „Ако шокът е постоянен и мащабен, очевидно ще трябва да реагираме…Ако е мащабен, но не и постоянен, може би ще са необходими умерени действия“, заяви той пред законодателите.
Мулен не смята, че трябва да се променя мандата на ЕЦБ за поддържане на ценовата стабилност в страните от еврозоната, който той определя като вече достатъчно гъвкав. Преди това, ръководителят на крайнодесния Национален сбор – Жордан Бардела, предполагаше, че в ЕЦБ трябва да се проведе дискусия за изкупуване на френски дълг – ход, който би могъл да подложи на изпитание границите на нейния мандат, ако не беше обвързан специално с контролиране на инфлацията. Тъй като националният дълг на Франция приближава 115% от БВП, Мулен заяви, че ситуацията „не е катастрофална, но е сериозна“.
Съперниците на Макрон го обвиняват, че е назначава лоялни членове в опит да осигури наследството си и да се предпази от евентуална победа на крайнодесния Национален сбор на президентските избори догодина.
