От края на 2023 г. е налице устойчива тенденция за намаляване на миграционния натиск по нашите граници. На годишна база през 2025 г. той е с около 70% по-нисък в сравнение с 2024 година. Освен това процентът на запълване на капацитета на центровете на Държавна агенция за бежанци е 8.1%, а в местата за настаняване на Дирекция „Миграция“ на МВР е 21.5 процента. С този увод премиерът Румен Радев започна отговора си на въпроса на депутата от „Възраждане“ Георги Георгиев какви политики ще води правителството спрямо бъдещите бежанци.
Радев го увери, че кабинетът внимателно следи процесите, свързани с конфликта в Близкия изток, като до момента няма данни за увеличаване на миграционния натиск към България. След това премиерът поясни, че политиката на кабинета ще бъде насочена към укрепването на граничната сигурност, ефективно противодействие на мрежите за контрабанда на хора, ускоряване на процедурите за разглеждане на молбите за международна закрила и подобряване на ефективността на връщането на незаконно пребиваващите у нас.
След това Радев премина към казуса, който притеснява депутатите от „Възраждане“ – а именно планирано изграждане на два допълнителни лагера за бежанци от затворен тип, като капацитетът на всеки един от тях е до 400 места за настаняване. На местата, където предстои тяхното изграждане, местните жители – съответно в Средец в област Бургас и в град Симеоновград в област Хасково са започнали да събират подписка с идеята да проведат референдум.
Премиерът поясни, че е разпоредил една по-детайлна проверка между отделните министерства и агенции, за да се изясни генезисът на необходимостта от подобни центрове, след което обеща да запознае депутатите с резултата й.
Румен Радев добави, че на 19 декември 2024 г. тогавашният Министерски съвет приема план за изграждане на два нови центъра от затворен тип, като за един от тях е било заложено в него да бъдат настанявани търсещите убежище още на границата.
Радев подчерта, че на база на това решение Европейската комисия е взела решение да отпусне по 7 669 000 евро с ДДС за изграждането на всеки един център.
„Сега, на тази база може да си направите извода кой има интерес да се строят тези центрове“ поясни премиерът и добави, че разходите за изграждането на центровете, които са в размер на общо 15 338 000 евро с ДДС, ще са по фонд „Убежище, миграция и интеграция“.
След това Радев представи два сценария, които кабинетът му ще разгледа. При първия – двата нови центъра ще бъдат изградени, като това означава няколко неща: Първо – ще се повиши капацитетът на настаняване на бежанци с допълнителни до 800 места; второ – ще бъдат назначени още 160 души персонал; трето – ще бъде необходим ресурс за охрана от страна на МВР или около 120 души общо за двата центъра. По предварителни разчети месечната издръжка за режийни разходи на един такъв център ще възлиза на около 114 565 евро. Само за заплатите на персонала в двата центъра годишно ще е необходима сумата от около 4 500 000 евро.
Като минус на първия сценарий Радев отбеляза, че необходимите 7 249 000 евро на година ще бъдат за сметка на държавния бюджет. Освен това и поддържането на сградния фонд на двата центъра ще изисква значителен ресурс от бюджетни средства. Като плюс отбеляза повишаването на капацитета и готовността на Агенцията за бежанците да отговори на един евентуален засилен миграционен натиск и усвояването на целеви средства, предоставени от Европейската комисия, за които уточни, че някои общини имат интерес.
По отношение на втория сценарий Румен Радев поясни, че тогава предвидените общо 15 338 000 евро няма да отидат за изграждане на два нови центъра, а ще се пренасочат за реновиране на настоящите центрове.
Така първо ще се повиши капацитетът на съществуващите центрове с около 2 000 – 2 300 места за настаняване. Второ, ще се ползва наличният терен, сграден фонд и персонал. Трето, ще се спестят средства от държавния бюджет за допълнителни режийни разходи охрана. Четвърто, ще се подобрят битовите и материалните условия. Пето, при втория сценарий транзитният център край село Пъстрогор, който вече е изграден, ще поеме функциите за извършване процедурата по приемане на границата.
Като минус на този втори сценарий Радев коментира, че няма да се повиши допълнителният капацитет чрез нови сгради, а плюсовете са, че ще бъде увеличен капацитетът на вече изградени и съществуващите центрове. Така ще бъде спестен сериозен финансов ресурс от държавния бюджет и ще се подобрят условията на живот в съществуващите центрове, като не на последно място ще се избегне и напрежението сред местното население, което не желае на тяхна територия да се изграждат нови центрове.
Накрая Радев отбеляза, че Европейската комисия е определила за всички държави членки на ЕС да разполагат с общ капацитет от 30 000 места за настаняване на бежанци. За България са определени общо 585 места за провеждане на две процедури – едната е така наречената гранична процедура за убежище, която се извършва от Държавната агенция за бежанците, а другата е граничната процедура за връщането им, която е в правомощията на Министерството на вътрешните работи. Към настоящия момент България покрива изискванията за адекватен капацитет, уточни премиерът.
При последвалите уточняващи въпроси премиерът подчерта, че нови лагери за бежанци от затворен тип няма да се изграждат.
