Нищо не е сигурно в тази държава. Нито автобусите, чието естествено състояние е да се палят в движение, нито цените ,и то при развита пазарна икономика, призната за такава от десетилетие. Нито подлезите, нито болниците. Не са сигурни домовете ни, които се пукат при средно силно земетресение, колите ни, които не издържат на дупките, децата ни, които сменят безвредните цигари с трева.

Няма сигурност вече и в обществените трезори, в които хората, имащи пари, скъпоценности и документи, ги държат.

И престъпниците търсят сигурната плячка, затова и залагат на местата, където със сигурност ще я намерят. Така и наличните пари ,и ценности в трезорите се радват на все по-голямо внимание от страна на желаещите незаконно да ги притежават. Обирите зачестяват.

На 4 април тази година маскирани откраднаха 215 000 лв. от клон на Обединена българска банка в Студентски град, на ул. Акад. Борис Стефанов. Нападателите са били двама, единият – въоръжен. Мъжете били с черни каски и влезли в банката минути след като инкасо автомобил е заредил пари в трезора. Трезорът обаче не бил заключен, твърдят от полицията, цитирани от медиите. Откраднати са 215 082 лева. В банката освен охранителя е имало още четири служителки.

На 2 май 2011 г. гръмна трезор на бул. Евлоги Георгиев №14 в столицата. Извършителите нахлули посред нощ под претекст, че са клиенти. Двама бодигардове са респектирани и завързани. Отворени са около 900 касети, отнесен е компютърът със записите от охранителните камери.

Идва резонният въпрос – заслужава ли си доверието обществения трезор и как да си изберем такъв, на когото да доверим пари и ценности.

nbsp;

nbsp;

Проучването на БАНКЕРЪ дава почти еднозначен отговор. Няма по-голяма сигурност от обществения трезор, разположен в сграда на банка. За това е категоричен Благовест Белев, управител на Tavex, борсата за злато и сребро у нас, човек, който професионално съветва клиентите къде да складират купените кюлчета и инвестиционни монети. Според него трябва да се търсят трезори в стари масивни банкови сгради с добра охрана. Това са помещения, често с външни каменни зидове, а отвътре със стени, направени от як бетон от едновремешните строителни войски, които не жалеха материала. Колкото до цената, Белев каза, че наскоро е правил проучване, при което се оказало, че сигурен трезор може да се намери и за 30 ст. на ден.

Членове на Комитета по сигурността към Асоциацията на банките в България защитиха банковите обществени трезори. Техен представител заяви, че ако се спазва стриктно нормативната база, обирите ще останат в миналото. Става дума за Наредба I- 171 на МВР и БНБ, в която ясно и изчерпателно са разписани всички изисквания по отношение на организацията по контрола и сигурността на банковите скривалища за ценности на хората. По отношение на строителните изисквания трябва да се спазва Наредба 7 от 1998 г., където е указано как се строи банков обект.

Зададохме логичния въпрос на хора, отговарящи за банковата сигурност, защо при перфектна нормативна база обирите са често явление. Всеки случай бил различен – понякога ставало дума за провал в политиката по човешките ресурси и назначаването на потенциални бандити, друг път пестенето от охранителни системи проваляло сигурността, трети път обирите били съчетание и на двете.

Банкерите предупреждават:

Денонощните трезори са опасни!

И питат: на кой нормален българин ще му хрумне да посещава в 4 часа през нощта трезора. Явно става дума предимно за клиенти от криминалния контингент. Затова и опитите за посегателства върху чужди сейфове там били чести. Няма по-сигурно място от банковите трезори, чието работно време е като това на банките – в светлата част на деня. Според банкерите, за да изпреварват конкуренцията на бандитите, банките влагат все повече средства в защитата на обществените си трезори. Вече навсякъде има обемни датчици, регистриращи движения в помещението, дори и такива, които улавят земетръси, самите касети са свързани с датчици, така че дори докосването на чужд сейф се регистрира веднага.

Най-модерната система, която е монтирана в няколко български трезора, е английска, масово разпространена на Острова. Това е димка, която се активизира при регистриране на нахлуване. Създава се гъста мъгла, която напълно обезврежда нападателя. Димът не е отровен, не вреди на здравето, не е и от типа на нервнопаралитичните газове. По тази причина се ползва без проблем и специални разрешения.

Ако подразберете, че трезорът няма и

четирите начина на връзка

– телефонна, интернет, радиолокационна и GPS, по-добре бягайте от това място, съветват шефове по сигурността на банките. Разнообразието е важно, за да може при рязане на жици или заглушаване да останат други надежди източници за информация какво става около и в трезора. Устройството за заглушаване на СОТ-а, използвано при обирите на банки и трезори, вече е известно на полицията и банкерите. Техниката, позната като тапа в подземния свят, се настройва на честотата на СОТ-а и започва да излъчва на по-мощни вълни, с което приспива алармите.

Банките обръщат сериозно внимание и на човешкия фактор. Предварително съмнение към кандидатите няма, затова няма и психотестове, но има последващо следене. Дежурните отговорници на трезорите са обект на непрекъснато наблюдение, докато те наблюдават какво става около касетите. Те знаят това и по този начин се предпазват от незаконни действия.

Малко по-сложно е наблюдението на самите клиенти. Неотдавна се надигна силен вой срещу нарушаването на правата им, когато камерите ги следят, докато ровичкат в касетата си. Това снимане даваше гаранция, че не бъркат в чужди касети, но пък нарушаваше тайната на съдържанието в кутията. Вече този въпрос е решен, рапортуват отговорници по сигурността на банките. След като въведе клиента в трезора и му посочи неговата касета, отговорникът на трезора напуска помещението. Клиентът остава насаме с богатствата си, но под зорките погледи на няколко камери. Той обаче взема касетата си и отива в нещо като тъмна стаичка за гласуване. Там камери няма, човекът вади и слага каквото е решил, заключва касетата и под погледите вече на камерите я връща на мястото й.

Цените за наемане на касета

в банков обществен трезор въобще не са високи. Те стартират от 100 лв. за година за кутия с размери 10 см височина, 30 см широчина и 40 см дълбочина и достигат до около 300 лв. за годишен наем на голям контейнер. Посещенията обаче са ограничени и най-често до петмесечно са безплатни, а ако меракът да се любувате на скритите си тайни и богатства е по-голям, се заплаща за всяко следващо влизане.

Практиката е да не се обявява стойност, така че банката, от една страна, не се интересува какво има в металните кутии, а от друга, не носи никаква отговорност за промените в съдържанието. Ако обаче в сейф се скрие диамант, никой не може да каже той 2 млн. ли струва, или е бил пластмасово менте за 2 лева. За тези, които все пак искат да гарантират съдържанието на кутията, се предлагат застраховки.

nbsp;

№1 е тайникът на БНБ

Входът му е разположен в големия салон на банката, в който се обслужват гражданите. Трезорът е отделен от външния свят само с няколко стъпала и врата с метални решетки. По-нататък има други стълби, които те отвеждат до кръгла зала, в която са разположени периферно четири стаички. Там наемателят на банковата касета може да се уедини, необезпокояван от външно присъствие, и да остане насаме със съдържанието на касетата си.

До стаята с касетките се влиза през желязна трезорна врата с дебелина около няколко педи и тегло около десетина тона.

Клиенти на трезора са известни политици, икономисти, артисти и бизнесмени. Като най-атрактивни определят посещенията на Лили Иванова, а най-припрени – на някои министри, които вечно бързат.

В трезора има 3342 касетки, които са от седем различни размера. За да притежаваш касетка в хранилището на националната банка, подаваш молба и обикновено чакаш повече от две години. Най-търсени са малките касетки с размери 26 см х 8 см х 42 см. Притежателите им плащат годишна такса от 60 лв. (или 31 евро). За най-големите касетки се плаща по 210 лв. на година (108 евро). Те достигат до размери с габарити 58 см х 45 см х 47 сантиметра. Обикновено това са местата, в които се съхраняват ценни произведения на изкуството, предмети с историческа стойност, ръкописи. С такива хранилища разполага Националната библиотека Св. св. Кирил и Методий, Националният военно-исторически музей, Музеят за история на София, Ловешкият исторически музей и други. В трезора се пазят национални съкровища като скиптъра на цар Борис III, лични вещи на Васил Левски, уникални медали, ордени и други.

nbsp;

nbsp;

Как се отваря частен трезор

Всеки желаещ може да си отвори трезор за съхранение на пари и ценности, ако регистрира търговско дружество в съда. Единствените задължителни условия са описани в Наредба I – 171 на БНБ и на МВР, която е отпреди десет години. За да заработи частният трезор, според нея, освен регистрацията в съда се иска само още подходящо помещение и съответното специфично оборудване за съхранение и охрана. Законовата рамка, разработена съвместно от БНБ и МВР във въпросната Наредба 1-171 за обезпечаване сигурността на банките и небанковите финансови институции, е в сила от 10 август 2001 година. Според нея трезорът трябва да има бронирани стъкла, дебели по метър стени, допълнителна армировка на пода, блиндирана врата и добра сигналноохранителна техника. Според наредбата трезорите могат да съхраняват от 1 до 20 млн. лв. – в зависимост от защитата, която имат. За да се държат там до 1 млн. лв., помещението трябва да притежава стоманобетонни стени по 40 см, а стъклата да са бронирани. За да се съхраняват над 20 млн. лв., стените трябва да са дебели по метър, а стъклата да издържат на автоматичен огън. Изискванията са всеки трезор да има защитена транспортна връзка с местата, където се работи с пари и с ценности. Както и няколко стоманени врати и специални детектори в тавана, в пода и в стените, които са подсилени. Задължителни са и паник-бутон във и пред помещението, както и камери с достатъчна разделителна способност за разпознаване на лицата. Оборудвано с техника и касети помещение се инспектира от представител на Охранителна полиция. Последващият контрол върху дейността на трезора, според наредбата, обаче е грижа на собствениците му, а не на полицията.

Черна хроника

08.02.2010 – Неизвестни проникват в гражданския трезор на банков клон в Добрич, липсват две касетки.

21.12.2009 – Над сто хиляди лева са откраднати от трезора на УниКредит Булбанк в Пазарджик.

10.12. 2009 г. Разбити са 190 касетки от обществен трезор на столичния бул. Ал. Дондуков 42. Смята се, че са задигнати над 8 милиона лева.

16.07.2009 – Осем касети са разбити при обира на банков трезор в гр. Гоце Делчев. Откраднати са около 166 000 евро и 90 000 лева.

01.06.2009 – Крадци обират обществения трезор на УниКредит Булбанк – клон Петрич.

30.04.2009 – Клон на банка ДСК в с. Калояново е опожарен след извършена от него крупна кражба.

03.04.2009 – Крадци, маскирани като полицаи, ограбват обществен трезор в центъра на София.

29.12.2008 – В Благоевград е ограбен денонощен трезор на клона на УниКредит Булбанк, изчезнала е голяма сума пари.

08.02.2005 – Клонът на ОББ в Ботевград е обран. Разбити са повече от 40 метални сейфа. Щетите са за повече от 1 млн. лева.

10.01.2001 – 23 500 лв. са откраднати от сейф на ХЕБРОСБАНК в Първомай.