ldquo;Лихвите на времетоrdquo; – НЕкраткатаnbsp; енциклопедия на последните 20 години
ldquo;БАНКЕРЪrdquo; стана на 20 години и за да осмисли възрастта си по достоен начин, надникна в трезора си. И продължи да пише историята си с книга от вестника и за вестника.
ldquo;Лихви на времетоrdquo; се роди от хиляди вестникарски страници и трудно ги обобщи в едно историческо четиво. То обединява безценни сюжети и герои, заплита ги в кризи, в приватизационни сделки и финансови фалити, поднася им неочаквани развръзки. В тези страници е историческото съвремие на България. Този енциклопедичен труд на в. ldquo;БАНКЕРЪrdquo; няма край – също като историята. Нали казват, че тя е хитра, защото никога не свършвала. Затова и нашият финал би звучал така: ldquo;Следва продължение…rdquo;. С тази разлика, че е актуален 52 пъти в годината.
ldquo;Лихвите на времетоrdquo;nbsp; легално изнася големи съкровища от трезора на ldquo;БАНКЕРЪrdquo;. По-точно – част от политическата история на икономическото ни настояще, финансовия дневник на времето, съдбите на лидерите и бурята на прехода, стойностите на културата, параграф на беззаконието, мечтаната свобода… В тази книга са измерени лихвеният процент на прехода, кредитът на доверие от обществото и политическите транзакции на България в Европа и в света. Това е ldquo;ценнаrdquo; книга за най-важния капитал на един вестник – читателя! Тя е опит да бъде писмен документ, при предявяването на който се материализират правата на читателя – да знае, да си обяснява света и да търси перспективата на бъдещето.
nbsp;
Банкерски Думи в прицел
Каква е разликата между банкер, излязъл от релси, и дерайлирал влак? – Влакът спира. Наблюдението е на френския финансист Жак Атали и е част от книгата Думи в прицел, появила се в навечерието на 20-ия юбилей на вестник БАНКЕРЪ. Тя събира на прицел всички онези шеговити и не толкова, но правдиви афоризми, фолклорни изрази и остроуимия от далечни времена и наши съвременници, попълнили рубриката ни мисъл на броя. От първия брой на вестника на 12 април 1993 година досега. По-добре човек да господства над банковата си сметка, отколкото над съгражданите си е казал Дж. М. Кейнс, слагайки началото на една от запазените ни марки на първа страница, под главата.
Думи на прицел е банкерският прочит на Мисълта на вековете и то не само защото още през 1995 г. БАНКЕРЪ е казал: Каквото и да казват, най-ценното на парите все пак е тяхното количество.
Банкеръ написа и неписани вестникарски правила, едно от които гласи, че мисията на съвременния вестник е да успокоява огорчените и да огорчава спокойните. И както се вижда от първите ни страници за тези двадесет години, ги спазва без отклонения. Тъжното е, че годините си минават, а проблемите в България остават едни и същи. Ще хвърли ли държавата спасителна ризница на Българските железници?, пита вестникът ни от първата си страница още в началото на далечната 1995 г. Въпросът виси с пълна сила и днешна дата, което не е повод за усмивки, защото както е казал БАНКЕРЪ Не се шегувайте с неуспехите, те нямат чувство за хумор. Две години по-късно също имаме заглавия от първия за 1997 г. брой, които можем да публикуваме и през 2013 г. при това без корекции, защото Хаосът в държавата заплашва да ни залее, а България е страна на пропуснатите възможности. Актуално, поне до преди няколко месеца, ни се е оказало и питането С руски пари ли ще стрим АЕЦ Белене от пети януари 2008 г. Както се вижда, банкерски думи в прицел са точни и вечни.nbsp;nbsp;nbsp;nbsp;nbsp;nbsp;nbsp;nbsp;nbsp;nbsp;nbsp;nbsp; nbsp;
