„Ситигруп“ и „Бенк ъф Америка“ са подкрепяли най-активно развитието на компаниите от сектора на изкопаемите горива от която и да било друга кредитна институция, обещала да финансира целево нетните нулеви замърсители на атмосферата, показва нов анализ на френската неправителствена организация „Риклейм файненс“. Компаниите от Уолстрийт, които се присъединиха към Банковия алианс за нулеви нетни емисии (NZBA), учреден през април 2021-а като подгрупа на Финансовия алианс за нетни нулеви замърсители на Глазгоу (GFANZ), са дали оттогава общо 53 млрд. щ. долара под формата на кредити и гарантиране на публични продажби на петролни, газови и въглищни фирми, чиято дейност продължава да се разраства. Делът на „Ситигруп“ от тази сума е 31 млрд. долара, твърди „Риклейм файненс“.
Тези заключения са част от по-обхватен анализ на дейността на финансовия сектор от създаването на NZBA преди почти две години. Оттогава банките са осигурили общо финансиране за най-малко 269 млрд. щ. долара на компании, добиващи и увеличаващи производството на изкопаеми горива, пресмята „Риклейм файненс“. Изследването на френската неправителствена организация се отнася само за парите, които се вливат във фирми с планове за разрастване, каквато е саудитската „Сауди Арамко“. Международната агенция по енергетика беше посочила още през 2021-а, че незабавното прекратяване на финансирането на дов добив на този вид енергийни източници е ключът към гарантирането, че температурите няма а се повишат над критичния таван от 1.5 градуса по Целзий.
Ангажиментите за нетни нулеви емисии „трябва да изискват от финансовите институции да уведомяват клиентите си, че ще оттеглят подкрепата си, ако не прекратят разширяването на дейността си“, коментира авторът на изследването Пади Макъли.
Проучването на „Риклейм файненс“ обръща внимание и на инвестиционния бранш и открива, че гигантът за управление на активи „Блек рок“ е най-изявеният привърженик на фирмите за изкопаеми горива с ръст на операциите с вложения за над 190 млрд. долара в техни акции и облигации. Инвестициите на „Вангард груп“ са 184 млрд. долара.
Изводите от анализа са, че засега ползата и надеждността на GFANZ са подронени и определено е наложителна правителствена регулация.
Говорители на „Ситибанк“ и на „Бенк ъф Америка“ не са коментирали находките на „Риклейм файненс“. Представител на „Блек рок“ пък посочва последното официано изявление на компанията, в което се казва, че „климатичният риск е инвестиционен риск“. Мениджърът на активи отбелязва също, че войната в Украйна „припомня категорично предизвикателствата пред незабавния и планиран енергиен преход“ и предупреждава, че тя „може да доведе до краткосрочен ръст на потреблението на изкопаеми горива“.
От април 2021-а над 550 компании, управляващи активи за над 150 трлн. щ. долара, са станали членове на GFANZ. Бившият управител на „Бенк ъф Инглънд“ Марк Карни, който е и един от съпредседателите на организацията (бел. ред. – другият е основателят на агенция „Блумбърг“ – Майкъл Блумбърг) настоява правителствата и регулаторите да окажат по-голяма подкрепа за оттеглянето на финансовия сектор от сферата на изкопаемите енергийни източници.
Екоактивисти обаче обвинява GFANZ, че позволява на финансовите фирми да поемат зелени ангажименти без да ги държи отговорни, ако продължат да финансират сектора на изкопаемите енергийни източници. В края на миналата година организацията облекчи условията за членство след като някои участници в нея предупредиха, че обмислят да я напуснат. През декември 2022-а „Вангард“ се отгели от коалицията с мотив, че по-широкият бизнес на групата, следящ борсовите индекси, затруднява изпълнението на ангажиментите за нулеви емисии.
Уолстрийт пък се оказа по средата на все по-изострящия се дебат за климата след като Републиканската партия на Съединените щати започна да глобява фирмите, които са враждебно настроени към сектора на изкопаемите горива. „Блек рок“ беше „порицан“ в няколко „червени“ щати за нежеланието си да подкрепя петролните и газовите дружества. В края на миналата година инвестиционният гигант отговори, че „не бойкотира енергийния сектор“ и посочи като доказателство своите инвестиции за 170 млрд. долара в публично търгуваните американски енергийни компании.
„Риклейм файненс“ отбелязва, че анализът му показва, че членовете на GFANZ като цяло нямат политики, гарантиращи ограничаване на кредитирането, гарантирането и инвестирането във въглищни, петролни и газови фирми.
