Страни-членки на Европейския съюз под водачеството на Франция и Германия притискат блока да включи алуминия в списъка на „стратегическите“ суровини. Подобно решение би помогнало на сектора да ползва по-бързи процедури за издаване на разрешителни и достъп до финансиране. Измененията на предложения от Европейската комисия закона за изключително важните суровини, които са успели да видят репортери на „Файненшъл таймс“, ще добавят към приоритетния списък боксит, алумина и алуминий – всеки етап от обработката на метала, влаган в широк кръг изделия – от кутиите за консерви до слънчевите панели. Категоризирането им като стратегически ще ускори процеса по издаване на разрешителни на фирмите, добиващи боксит и на топилните пещи за алуминий.
ЕК представи проектозакона през март като част от дневния ред на общността да направи икономиката си по-зелена и да получава по-голяма част от необходимите суровини в ЕС в опит да намали зависимостта си от конкуренти като Китай.
Искането за добавяне на алуминия, алумината и боксита идва в процеса на активни пазарлъци как да се използва законодателството, предназначено да стимулира зеления преход на Стария континент, в подкрепа на националните стопанства. Франция, Германия, Гърция и Словения са сред страните, подкрепящи включването, твърдят европейски дипломати. Техен колега от друга държава пък посочва, че евентуално решение ще бъде в интерес на индустриалните политики на Франция и Германия. Един от привържениците на промените отбелязва, че предлаганите материали са важни за енергетиката и за цифровия преход и добавя, че ЕС е „изключително зависим от вноса на боксит“. А Полша настоява във въпросния преференциален списък да се включи и кокса, използван за производството на стомана – предложение, което не получава особено ниво на подкрепа. По този повод дипломат коментира, че включването на алуминия може да предизвика нови искания за разширяване на списъка.
Междувременно, търговски асоциации също лобират за добавянето на алуминия с мотив, че металът е жизнено важен за слънчевите панели, вятърните турбини и мрежовите технологии. Те също предупреждават, че Китай прави над 50% от глобалните доставки на суровината.
Цените на метала се повишиха през 2022-а, защото предлагането буквално догонваше търсенето след войната в Украйна. Топенето на алуминий е процес, изискващ високо потребление на енергия и ръстът на газовите котировки принуди топилните пещи да прекратят дейността си. Което е довело до 50-процентен спад на европейското производство, по данни на търговската група European Aluminium. Ако металът се включи в списъка на стратегическите суровини, производителите ще се възползват от скъсен период от 24 месеца за издаване на разрешителни за добив на боксит и алумина и от 12 месеца за разрешителни за преработка.
Стратегическото вписване ще означава, че ЕС ще трябва да качи добива на рудата до 10% от общото потребление и преработката – до 40% от него.
Държавите членки на блока искат да повишат до 50% националната обработка и да увеличат от 15 до 20 процента целевите дялове за рпециклиране на стратегическите метали, пише в текста на проектозакона. ЕК прогнозира, че търсенето на други метали, като литий, ще нарасне дори още по-бързо, което е и една от причините Брюксел да не включи алуминия в законодателното си предложение. Еврокомисарите посочват, че „са установили, че достъпът до сигурни и диверсифицирани източници на метала не е чак толкова решаващ колкото до други технологии, примерно – до литий за литиево-йонни батерии“.
Проучване на университета в Льовен, финансирано от търговската асоциация Eurometaux показва, че търсенето на алуминий в световен мащаб ще се увеличи с 43% от 2020-а до 2050-а, на мед – с 51%, а на литий – сцели 2109 процента.
Окончателният списък ще се договаря между страните членки на ЕС, ЕК и Европейския парламент – процес, който тепърва трябва да започне.
