Темата за регулиране на проституцията в Европейския съюз скара евродепутатите. Този път причината е, че част от тях искат консумирането на платената любов да бъде криминализирано, а предоставянето й – декриминализирано. Други обаче отиват още по-напред и предлагат проституцията да бъде призната за легална професия, а тружениците в тази сфера – да плащат данъци и да се възползват от „благинките“ на здравното и на пенсионното осигуряване.
Държавите от блока са възприели различни подходи, но явно е дошло времето проблемът да бъде реши на европейско ниво. Темата си е много сериозна, защото в случая става дума не само за човешки права, но и на
една от най-печелившите индустрии в света.
Според официални данни броят на секс работниците в 27-те държави членки на ЕС варира между 700 000 и 1.2 милиона души.
По неофициални данни обаче те са поне няколко пъти повече, а като прибавим и необятните възможности за търсене и предлагане в интернет, най-вероятно трябва да умножаваме не по сто, а по двеста.
Смята се, че само в Германия
секс индустрията генерира над 16 млрд. евро годишно.
Според различни проучвания, проститутките в България са около 11 000, но това са само тези, които са имали вземане-даване с полицията. Вероятно жриците на любовта са поне 10-15 пъти повече. Най-малко…
В доклад от 2019 г. се казва, че организираната престъпност в България печели най-много от проституция, като „националните“ приходи са около 250 млн. лв., а „международните“ – 900 млн. лева.
Комисията по правата на жените на Европейския парламент гласува във вторник (27 юни), в подкрепа на доклад, който призовава държавите-членки
да декриминализират жените в проституцията
и да криминализират техните клиенти.
Докладът определя проституцията като форма на насилие, основано на пола, и насърчава страните от блока да възприемат т. нар. скандинавски модел, който отрежда на сводниците и клиентите глоби и затвор, а от секс работниците изобщо не се интересува.
Този модел се прилага в Швеция от края на 90-те години на миналия век и прави революционен обрат във възприемането на проституцията. Скандинавското разбиране е, че
никой не би избрал доброволно да предлага секс за пари,
ако има възможност да се препитава по друг начин. Тоест –
проституиращите не са престъпници, а жертви.
Следвайки това разбиране Швеция, Норвегия, Исландия, Франция и Ирландия забраняват купуването на секс услуги, но не и продажбата им. Властите в тези страни твърдят, че благодарение на тази мярка проституцията е намаляла с около 20 процента.
„Тази мярка ще помогне за намаляване на търсенето и ще сложи край на стигматизирането на секс работниците и ще осигури стратегии за излизане и безусловен достъп до системи за социална сигурност и реинтеграция. В повечето държави-членки секс работата остава нерегулирана и организирането й е незаконно, което означава, че секс работниците не могат да получават социални осигуровки или пенсионни обезщетения“, се казва в доклада.
Това решение обаче
разгневи Европейския алианс на секс работниците,
който защитава интересите на проституиращите. Тружениците са притеснени, че ако клиентите им бъдат преследвани като престъпници, бизнесът им направо загива.
„Този доклад е написан без консултация с нашата общност. Той включва умишлено тълкувани погрешно изследвания и изкривени дефиниции, за които едва ли можем да повярваме, че са законни“, посочват от Алианса и допълват, че се надяват докладът да бъде отхвърлен на пленарното гласуване през септември.
В края на миналата година българският Конституционен съд реши, че
проституцията, безделничеството и просията не са престъпления
и не бива да бъдат разследвани като такива.
Действащият ни Наказателен кодекс е 1968 г. и в продължение на половин век разпоредбата на чл. 329, ал. 1 недвусмислено постановяваше: „Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация“.
През 2020 г. приключиха обществените консултации по стратегическия документ със семплото име “Проект на нова Концепция за наказателната политика 2020-2025”, който бе публикуван за обсъждане от Министерството на правосъдието.
Целта бе националната ни нормативна уредба да бъде осъвременена и хармонизирана с европейското право. Именно в този проект влезе и предложението за “декриминализация на обществени деяния с намалена обществена опасност”. Там под черта,
наред със скитничеството и повторната употреба на пощенски марки,
като пример за престъпление, което не трябва се преследва ефективно и няма смисъл да го има, е преследването на жриците на любовта.
Това, разбира се, е съвсем формално, защото няма данни за осъдени проститутки у нас. В същото време обаче няма данни и за „другото“ нещо –
проститутка да плаща данъци и държавни такси.
Законът е по-строг към сводниците и лицата, които предоставят терен за проституция, но и те не са натъпкани по затворите като в рибени консерви.
Очевидно темата ще има продължение, но каквото и решение да бъде взето, редно е проституцията да излезе на светло в целия Европейски съюз. При това – с всичките права и задължения, с които останалите работещи граждани на ЕС са длъжни да се съобразяват.
