Божидар Чеков
Все по-често ми се иска да съм кандидат-студент. Да пиша свободна дисертация на свободна тема. Тема която не е актуална, в която не става дума за война, за сблъсък между цивилизации. За танкове, бомби и убити украинци, палестинци и руснаци. Нещо въздушно, ободряващо, свежо, което да съчетава реалността, надеждата и въображението. Който търси – намира, казва мъдростта! И аз намерих. Посвещавам настоящата свободна дисертация на най-известната българка в света в момента – Стефания Станчева.
Не сте чували за нея? Е, затова ще ви запозная с българо-френска икономическа изгряваща „звезда“.
Момичето е 37-годишно. Родена е в Кричим през 1986 година. За нея научих от френските медии, които вече са ѝ хвърлили око. Журналистите подчертават, че е родена зад „Желязната завеса“. Тази подробност автоматично я слага във вагона на Милан Кундера. С една съществена разлика –
нашенката е наречена „Franco-Bulgare“,
докато Кундера беше и си остана чех, независимо от успеха, който жъна във Франция и в целия Свят.
Хвалебствените отзиви за Стефания (или по нашенски Стефания) се позовават на мнението на нейните преподаватели. Има един френски израз „bagage intellectuel“, лесно преводим на български. Тръгва нашенката от Кричим с „багажа“, натрупан по рождение, и го носи във Франция, благодарение на родителите си, които се измъкват първо в ГДР, а след това в Париж. Не се знае точно как. Едва ли са се регистрирали в българското посолство.
Стефания е 6-годишна и френската образователна система ѝ позволява да трупа диплома след диплома, отличие след отличие. Завършва престижния „Collège de France“. Според нейният преподавател – професора Филип Агион, тя е феноменална!
През 2019 г. Стефания Станчева е обявена за
„Най-надеждният млад икономист на Франция“.
Една година по-късно „Франко-българката“ получава престижното отличие „Elaine Benette“, за изследователи под 40-годишна възраст.
Английският седмичник „The Economist“ определя Стефания за един от най-добрите икономисти в света за последните 10 години. Обсипвана отвсякъде с похвали, младата изследователка остава достъпна за журналистите. Очаровани от нейната скромност, те проявяват подчертано любопитство към произхода ѝ. Към страната в която е родена. И тя споделя с тях изживения шок когато през 1997 г. се завръща в родината.
Впечатлена от
300-процентовата инфлация и фалитите на десетки банки,
младата изследователка констатира огромна разлика между двата свята. Този – на Изток, в който е родена, и другия – на Запад, в който живее. Ужасена е от социалното неравенство в българското общество, в което съседстват луксозни ресторанти и дрипави клошари.
Журналистите са толкова очаровани от нея, че пропускат да я попитат, как е успяла да не забележи наличието на клошари в Париж. За тях е по-важна връзката в научната сфера между миналото и настоящето, на която се е посветила и в която блести. Тази връзка буди възхищение.
След като завършва Кеймбридж със сертификат по икономика и магистърска степен във френската елитна Политехника, Стефания заминава за Америка. Закърмена с български „интелектуален багаж“ и европейски познания, само за четири години тя прави докторат, печели стипендия и създава катедра по специалността си –
„Борбата със социалното неравенство, чрез преразпределение“.
Професор в Харвадския университет, тя е гордостта на френската наука. Носителката на Нобелова награда по икономика – Естер Дюфло, я определя като „необикновена извънземна изследователка“ и я класира над всички останали в областта на данъчната система.
Нейният пробив в САЩ я издига в очите на научните френски среди. Най-реномираните учени потриват ръце от гордост. За тях постижението на френската българка в Америка е доказателство за успеха на тях самите. Станчева е „French touch“ в американската икономическа наука.
През 2020 г.
Стефания Станчева е част от комисия,
която с други световноизвестни икономисти – някакъв вид „Dream Team“ (отбор мечта) – работи пряко за Еманюел Макрон. Нейната цел е да предвиди икономическите предизвикателства в близко бъдеще.
Успехът в научните среди на родената в Кричим изследователка е главозамайващ. За широката публика е трудно разбираем, защото е философски и теоретичен. Публикациите ѝ не са за всеки читател. Тя съпоставя
мисленето на „печелившите“ с мисленето на „губещите“
и зависимостта между тях. Предлага мерки за постигане на равновесие. Не цитира конкретно никой. Влиянието върху нейните мисли и идеи на един друг световен икономист – Жозеф Стиглиц – е безспорно.
Проблемът на Стефания Станчева, Стиглиц и всички останали научни изследователи е именно теорията и липсата на конкретни материални примери в трудовете им. Съпоставянето на цифри и на статистика повдига въпроси, които чакат отговор.
Всички те са в една определена социална група мислители, които си живеят помежду си. Сътрудничат си, ревнуват се или се преписват взаимно. Награждават се колегиално и трудно допускат нови членове. Каквито и дипломи да имат, техните изследвания бледнеят – например – пред успеха на хора като Илон Мъск.
Гениалният предприемач е напълно противоположен на Жозеф Стиглиц и едва ли е прочел
дори една страница, написана от носителя на Нобелова награда по икономика.
Стиглиц е написал – може би, 50 икономически труда, докато Илон Мъск за 2022 г. е произвел 450 000 автомобила и е спечелил 2 милиарда долара. Това е нагледно разликата между теоретичната и практичната икономика.
Този пример не омаловажава постижението на българо-французойката от Кричим. Ако беше останала в България Стефания Станчева в никакъв случай не би могла да стигне до върховете на световната икономическа наука. Дори и
да бъде номинирана за Нобелова награда,
нейните идеи за идеална данъчна реформа едва ли ще намерят отзвук в България.
Журналистите, които са я доближили, са впечатлени от всякаква липса на претенциозност у нея. „Аз съм научен работник, не търся да се харесвам – споделя тя. – Публикувам както изводите си, така и нерешените въпроси които са пред нас“.
На забележката за нейната „хиперактивност“, Стефания отговаря: „Когато се събуждам сутрин, аз винаги изпитвам желание да проникна колкото е възможно повече в света, който ме заобикаля!“
––––––––––––––––
* Текстът е публикуван във Фейсбук-профила на автора.
