Международният валутен фонд (МВФ) вече предвижда, че БВП на Китай ще се повиши с 5% през тази година, вместо с прогнозираните преди няколко седмици 4.6 процента. Основанието – силният подем в началото на 2024-а и допълнителната подкрепа на правителството. Експертите на международния кредитор очакват темпото да се запази и качиха и прогнозата си за растежа през 2025-а – от 4.1% на 4.5%, става ясно от съобщение за пресата, публикувано на 29 май.
Целта на Пекин е тазгодишният БВП да се увеличи с 5 процента. През първото тримесечие правителството отчете по-силен от очаквания растеж от 5.3%, въпреки че проблемите и сривът в жилищния сектор продължават да притискат вътрешното потребление.
„Констатираме, че потреблението се възстановява, но все още има области, които трябва да постигнат повече“, посочва в интервю първият заместник управляващ директор на МВФ Гита Гопинат. И допълва, че публичните инвестиции са силни, но частните все още са доста ниски, основно заради слабостта на сектора на недвижимите имоти.
МВФ призовава Пекин да предостави по-голяма парична и фискална подкрепа на стопанството, включително и по-нататъшни мерки за решаване на жилищната криза, която все още не е отминала, въпреки периодичните усилия на официалните власти да сложат под на цените и да стимулират търсенето.
В изявлението си от 29 май Гопинат посочва, че приоритетът трябва да е „мобилизирането на ресурси на централното правителство за защита на купувачите от предварително продадените и недовършени жилища и за ускоряване на окончателното им изграждане, което ще проправи път за разрешаване на проблемите на неплатежоспособните предприемачи.
През май китайските власти направиха поредното усилие да подпомогнат пазарите на недвижими имоти, намалявайки изискваните първоначални вноски за жилища от купувачите и предоставяйки 300 млрд. юана (42 млрд. щ. долара) финансиране от централната банка, което да помогне на регионалните управи да изкупят излишъка от запаси от строителите. За Гопинат обаче тези мерки не са достатъчни и би трябвало „фискалната политика да включи еднократна правителствена подкрепа за бранша“. А ниската инфлация означава, че е възможно по-нататъшно разхлабване на монетарната политика.
МВФ все още оценява ефекта от обявените неотдавна от Съединените щати мита на китйския внос. Самата Гопинат смята, че политиките, които задълбочават фрагментацията, са негативни за целия свят. Тя посочва, че има ръст на по-рестриктивните мерки на държавите, като през 2023-а са въведени около 3000 нови търговски ограничения – тройно повече от 2019-а. Което представлява „повишен риск за глобалната търговска система“ и „вече са налице първите признаци за разпокъсаност“, коментира Гопинат. И допълва, че „търговският обмен между страните, които са по-обвързани геополитически, е по-стабилен отколкото в останалите“.
Гопинат констатира също, че държавите разчитат все повече на индустриалните политики, което може да доведе до неправилно разпределение на ресурсите и може да създаде странични ефекти, засягащи други търговски партньори.
„Когато всеки от тези три региона – САЩ, Европейският съюз или Китай – вкарат в действие субсидии, виждаме, че в рамките на следващите 12 месеца има 75% вероятност и други страни да отговорят с държавна подкрепа“, заключава Гопинат.
