Договорените заплати в еврозоната през третото тримесечие са скочили с 5.4% спрямо същия период на миналата година срещу увеличение с 3.5% през предишните три месеца, съобщи Европейската централна банка на 20 ноември. Това е най-високият ръст на показателя от въвеждането му през 1999-а, което усложнява плановете на европейските парични стратези да редуцират лихвените проценти в условията на понижение на инфлацията. Повишението на трудовите възнаграждения се дължи в голяма степен на Германия.
Данните се появяват по-малко от четири седмици преди последното за тази година официално съвещание на управителния съвет на ЕЦБ, на което анализатори очакват депозитната лихва да бъде орязана за четвърти път. Скокът на заплатите обаче може да охлади надеждите на инвеститорите за предвижданата серия от лихвени редукции през 2025-а.
Мнозинството официални представители на ЕЦБ прогнозират още намаления на лихвените проценти, най-вече защото икономиката на блока на еврото се бори за ускоряване на подема, но темпът и големината са все по-спорни.
Някои парични стратези искат бързи промени, за да се подкрепи стопанската активност и да се избегне нов инфлационен натиск. Сред тях е и членът на Управителния съвет на ЕЦБ и председател на централната банка на Италия Фабио Панета. В изказване в Милано на 19 ноември той посочи, че „вече не са необходими рестриктивни парични условия“ и че „банковата парична политика трябва да се нормализира и да отиде на неутрална или дори на експанзивна територия, ако се налага“.
Други пък призовават за благоразумие, най-вече заради упорития ценови натиск в сектора на услугите, където повишението на трудовите възнаграждения се запазва силно.
Повечето икономисти са убедени, че неблагоприятният ръст на договорените заплати няма да попречи на европейските централни банкери да понижат отново лихвите през декември. Просто защото те вече са прехвърлили вниманието си върху растежа, а и широкият инфлационен индекс не е обезпокоителен. ЕЦБ прогнозира рязко забавяне на повишението на трудовите възнаграждения през 2025-а и 2026-а, което ще помогне за устойчивото връщане на инфлацията към целевите 2% годишно.
В Германия договореното заплащане, включително и допълнителните споразумения, е скочило с 8.8% в годишен разрез – най-мощно от 1993-а, съобщи Бундесбанк на 19 ноември. Но, същевременно отбеляза, че този период вероятно е пиковият за увеличението на възнагражденията, така че този темп вероятно няма да продължи.
През миналата седмица най-големият германски профсъюз IG Metal договори с работодателите сравнително скромно повишение от 5.5% на заплатите за следващите 25 месеца. Споразумението беше подписано на 12 ноември след 18-часов маратон на интензивни преговори и се отнася за около 3.9 млн. работници от автомобилния и машиностроителния сектор, включително „Мерцедес-Бенц“, „Бе Ем Ве“, „Сименс“ и „Тисенкруп“, слагайки края на стачките на десетки хиляди служители.
Сделката, следена изкъсо от ЕЦБ заради ефекта върху инфлацията, е постигната във време разделно за най-голямото европейско стопанство, което навлиза във втора поредна година на спад в условията на правителствена криза и насрочени за 23 февруари 2025-а предсрочни избори. Въпреки че инфлационните прогнози на европейските централни банкери се основават на забавяне на темпа на повишение на заплатите, те същевременно не искат трудовият пазар и ръстът на заплащането да се охладят прекалено.
Главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн посочи през октомври, че по-силен пазар на труда „увеличава вероятността за постигане на целевото инфлационно равнище“ и че „увеличението на трудовите възнаграждения ще е по-целенасочени през идните години“ отколкото преди пандемията.
