Мнозина на Запад чакат с нетърпение да се пенсионират, за да се отдадат на любимите си хобита, да пътуват и да направят всичко, за което са мечтали, но не са имали време докато са работили и са се грижили за семейството си. У нас това се случва на много малко хора. Повечето ни пенсионери са отрудени и унили.
Част от тях не могат да се пенсионират и работят почти до 80 години, защото или работодателят не ги е осигурявал, или го е правил на ставка от пет стотинки. Друга част са станали роби на децата си, които смятат, че възрастните хора са длъжни да гледат внуци, да им отстъпят апартаментите и къщите си, защото на стар човек нищо не му трябва.
Има и по-лош вариант –
да ги захвърлят в нелегални хосписи,
от които в крайна сметка никога не излизат.
Няма нищо лошо възрастните хора да бъдат настанявани в домове, където за тях се полага медицинска грижа и където да имат компания и адекватни занимания. Само че тези заведения, както домовете за деца, трябва да отговарят на строги стандарти и да са контролирани. Ако не от държавата, то от близките.
Вярно е, че държавата не е длъжна да издържа частните хосписи за възрастни хора, но е абсолютно задължително да знае какво се случва там.
Трагедиите в този вид домове не са „филм на ужасите“, а дълга криминална поредица. Миналата година един човек загина, а други трима бяха ранени
при пожар в нелицензиран дом за възрастни хора в Банкя.
През 2021 г. пожар отне живота на девет възрастни в дом за стари хора, в какъвто е било преустроено старо училище във варненското село Рояк.
В друг дом във Варна два пожара взеха осем жертви. По-рано пък подобно заведение в столичния квартал „Драгалевци“ стана печално известно, след като се разбра, че там възрастните хора са били унижавани и малтретирани.
Миналата седмица бе съобщено и за поредния кошмар в старозагорското село Ягода. Това, което се е случило с обитателите му, надминава и най-жестокия сценарий. Хората си били бити, връзвани, упоявани с всевъзможни отрови, държани в дома насила, недохранвани и доведени до терминално състояние. За този ужас възрастните хора са плащали по 1000-1200 лева месечно.
По случая бяха повдигнати обвинения на шестима души, които, ако бъдат обявени за виновни, ги грози затвор от 3 до 12 години.
След случая в село Ягода,
при полицейска акция бе разкрит още един незаконен хоспис
– в село Говедарци край Самоков. Мястото, използвано като старчески дом, не е имало документи за регистрация и фигурира единствено като търговско дружество. Това не му пречи да прибира пари от 23-мата обитатели.
В тези случаи прави впечатление, че собствениците на „домовете на ужасите“ са се чувствали безнаказани. Въпреки отнемането на лицензи, тези хосписи са продължавали да работят и никой не си е мръднал пръста да провери какво се случва.
Отношението
на собствениците е ясно – цялата работа е за печалба.
Но няма обяснение и е потресаващо безхаберието на близките на захвърлените там възрастни хора. В дома в село Ягода са били настанени 75 човека. Техни роднини едва сега споделят, че не са знаели какво се случва там, защото не са ги допускали вътре.
Каква излиза тя? Години наред чакат някой да ги пусне, докато не ги напусне животът. Това не е ли ясен сигнал, че там се случва нещо нередно и ако не ги пускат, има полиция и други органи, които ще им съдействат?
Или пък по-страшният случай – онези, които са се срещнали с възрастните хора от дома и са забелязали, че са неадекватни, но просто са си тръгнали и са оставили хората да гният и да бъдат унижавани от долнопробните търгаши.
Отношението към децата и възрастните хора е един от симптомите за състоянието на обществото. Явно нашият случай е особено тежък, защото в много случаи не ни пука и за родителите ни.
.
