Заместник председателят на Европейската централна банка Луис де Гиндос коментира за телевизия „Блумбърг“, че поскъпването на еврото над 1.20 щ. долара може да се окаже трудно за политиците, но сегашните равнища не будят безпокойство. Испанецът сподели мнението си в кулоарите на срещата на централните банкери в Синтра, която беше открита с официална вечеря на 30 юни и ще продължи до 2 юли.
„Смятам, че 1.17 и дори 1.20 долара (за едно евро) не са кой знае какво“ и „1.20 долара са напълно приемливи“, но стойности над тези котировки „биха били доста по-комплицирани“, посочи де Гиндос.
Разсъждения за валутния курс от официални представители на ЕЦБ са доста редки и банкерите по правило не желаят да го коментират, като се ограничават просто до уточнението, че той е фактор, участващ във формирането на паричната политика, но в никакъв случай не се „преследват“ конкретни равнища – позиция, която де Гиндос потвърди.
„Вземаме предвид нивото и еволюцията на валутния курс и го включваме в нашите прогнози“, каза заместник-шефът на ЕЦБ. И допълни, че той и колегите му „го наблюдават и разглеждат, но нямат целева стойност за него“.
Единната европейска валута е сред най-облагодетелстваните от срива на зелените пари, предизвикан от митническата лудаст на американския президент Доналд Тръмп, подкопала доверието в тях. Еврото е увеличило с почти 14% пазарната си оценка от началото на годината, а председателката на ЕЦБ Кристин Лагард определи тенденцията като „противоречаща на интуицията, но оправдана“.
В отделно изказване, членът на управителния съвет на ЕЦБ Мартинс Казакс потвърди, че перспективата за потребителските цени ще бъде повлияна от валутата и че поскъпването й може да подтикне ЕЦБ да понижи кредитните разходи.
„Ако еврото се повиши съществено в бъдеще, това ще натисне надолу инфлацията и износа и, съответно, да наклони везните към още едно орязване на лихвите“, каза латвиецът.
Той отбелязва, че 10% обмитяване на европейските стоки и подобен или по-голям ръст на еврото към щатския долар ще засегне чувствително износа от еврозоната и ще го направи по-скъп.
Казакс окачествява икономиката на еврозоната като „слаба“, въпреки че дава индикации за „известен растеж“, и допълва, че инфлацията „до голяма степен“ е достигнала целевите 2% годишно, което предполага слаба необходимост от промяна на паричната политика.
Последната базова прогноза на ЕЦБ е инфлацията да слезе до целевите 2% годишно през тази година, след което да се понижи до 1.6% през идната и да се върне на 2% през 2027-а.
За латвиеца, „по-голямата част от корекцията на цените е била извършена“ и „ако има по-нататъшни лихвени редукции, те ще са малки и ще имат информативна оценка, ако останат в рамките на базовия сценарий“.
Казакс предупреждава, че китай „е започнал да прави дъмпинг на стоките в Европа“, което ще понижи инфлацията и едновременно с това ще подкопае конкурентните позиции на Сария континент.
За разлика от тях, председателят на Бундесбанк Йоахим Нагел е настроен по-оптимистично и подчертава, че единната европейска валута се търгува в близост до дългосрочната си средна стойност. „Тя не е прекалено висока, така че за мен това не е особен проблем“, сподели германецът за телевизия „Блумбърг“. И допълни, че „като централни банкери трябва да я следим“.
Нагел твърди, че Управителният съвет (на ЕЦБ) „не е особено съсредоточен върху валутния курс“, а по-скоро върху инфлационното равнище. И че „наистина има известни странични ефекти, произтичащи от обменния курс, но той е само един от факторите“. Докато централните банкери вземат предвид всички причини, водещи до по-ниска или по-висока инфлация и „това е подходящият начин за действие“.
От началото на април еврото е повишило пазарната си оценка с грубо 9% и в 13.05 ч. българско време на 1 юли се разменяше срещу 1.1817 щ. долара. Зелените пари продължиха да поевтиняват и към другите си основни конкуренти: до 0.7879 шв. франка за един долар, 142.87 йени за долар и 1.3779 долара за един брит. паунд.
